|
| *** |
Ех, навикът си е навик обаче - пак сме паркирали у гаражчето на бай Шпиро Шпирта. Тъй му викаме на него, защото поради липса на няколко зъба вместо "с" и "з" произнася "ш" и "ж" (какво да го правиш - както си признава, "Не шъм ши пажил жъбите преж младошта!").
Абе живот си живеем тука, напук на световните проблеми. За нашите изобщо да не говорим.
- Сега аз ще черпя - казва Гого Фаянса и вика на всеки по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се спонтанно всички, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Гого е домъкнал два огромни сака с баняджийски плочки в различни разцветки. И у неговата фабрика сума време не им даваха заплати, та накрая ги компенсираха с готова продукция.
Изпиваме на екс плочките и тогава се обажда Ристе Пропър:
- Сега аз ще черпя!
И ни вика по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се задушевно останалите, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Ристе Пропър пък работи в цех за почистващи препарати, блян за всяка добра домакиня. И там обаче най-редовно се разплащат само с готова продукция.
Е, изпиваме препаратите - колко му е! И направо сме като препарирани. Тогава се обажда Ставри Айляка:
-Сега аз ще почерпя!
И ни вика по едно.
- После и ние ще почерпим - хилим се радушно останалите, само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае.
Ех, голяма работа е Ставри. Нищо, че всъщност е безработен - жена му обаче е възпитателка в дом за сирачета. Вчера вместо заплата са й дали три. Едното сега помага на бай Шпиро Шпирта - мете, мие посуда, разтребва (не яде много и пие само вода). Така да се каже, с труда си то покрива сметката на Айляка.
После изпиваме на екс едно гардеробче за вграждане и две нощни шкафчета на Тошо Талашита. Цецо Кангала пък плаща с арматурно желязо - пет кангала F8 е дотъркалял, като олимпийски кръгове са пред гаражчето. А Михо Багера е треснал до тях два кубика речен пясък - кеф ти да зидаш, кеф ти да си играеш у него.
Разбира се, Панчо Светулката пак е донесъл електрически крушки - повечето са по сто свещи, а вместо дребни дава миньонки. Чефо Сорта отново се разплаща със сортови семена, даже е прекалено ларж, макар че бай Шпиро Шпирта изобщо няма поле за такава дейност.
Аз, нали работя у вестник, най-редовно мъкна периодични издания, пък бай Шпиро ако ще да ги чете, ако ще да ги дава за вторични суровини.
Митко Бомбата обаче направо ни хвърля във въздуха. Той работи в оръжеен завод. Вместо заплата са му дали сто кила тротил и петдесет метра шнур за фитили.
Само Моньо дьо Кольоньо изчерпателно си трае. А пие наравно с нас. Ние обаче напълно го разбираме. Не че няма работа. Не че му и плащат в пари. Ама и неговата е една работа... Той и затуй все с одеколон се облива, шубе го е да не умирише гаражчето професионално.
Моньо дьо Колоньо е шофьор към "Хигиена". Чисти дворни тоалетни. Кара гов*янката, де.
И му е гузно сред нас. Ама бай Шпиро Шпирта го успокоява:
- Трай ши, Моньо! Ти не ши виновен, че тажи държава напошледък шъвшем ше е ошрала!
