Поради печални исторически причини България няма родова аристокрация и в контекста на европейската история добива твърде късно своите генерали. Това обяснява днешното любопитство към някоя българска баронеса от Бавария, българска графиня от Холандия, българска херцогиня от Франция. Благодарение на жълтите вестници ние научаваме къде тези знаменити персони почиват, кога са престанали да кърмят и какви коне яздят - все неща, които ни помагат да изчакаме по-безболезнено опашките пред лекарските кабинети. Респектът към генералите също е обясним. В сръбско-българската война Сърбия има своите генерали, докато ние - своите капитани, затова европейските вестници навремето са писали за края на тази война: "Капитаните победиха генералите".

Преклонението пред генералите ние сме прихванали от Русия. Руските класици ни дават многобройни житейски примери, че да правиш сватба без присъствието на генерал е позорно. С това можем да си обясним, че дори когато Бойко Борисов бе кмет, телевизионният водещ Бареков, бкакосъчетан от същия кмет, си го наричаше "Генерале" и му капеше мед от устата.

Но да се върнем към нашата задгранична аристокрация, за която черпим сведения от жълтите вестници. Тя рядко стъпва в България, затова не е чудно, че у нас се появиха малтийски рицари и архонти. Наличието на такива, така да се каже, благородници в обществото, допринася за облагородяване на обществените нрави. Но тъй като тези благородни персони са малко, нищо не пречи в делничния си живот ние да въведем някои обръщения, които донякъде ще прикрият липсата на достатъчно благородници. Такъв опит не липсва. В ж.к ."Младост" има кръчма с табела, открадната от Централни гробища - "Парцел 27". След кръчма "Раковото" и кафене "Покойниците" това не учудва никого. Та кръчмарят на "Парцел 27" бай Киро, като видял как скучно се драчат кварталните безделници, им казал: абе, вместо да се обръщате един към друг с малки имена и прякори, що не се обръщате с "Ваша милост", "Ваша светлост", или "Ваше благородие"? Така животът ви ще стане много по-интересен!

Послушали го на минутата.

- Ваша светлост - обърнал се към него съкратеният офицер. - Бихте ли светнали лампата, че стана тъмно, не пестете електричеството чак толкоз!

- С удоволствие, Ваше благородие! - казал бай Киро. - А Вие бихте ли осветлили въпроса колко заплати получавате при пенсиониране, ако това не Ви притеснява?

- Двадесет и четири.

- Ваша милост - обадил се въодушевено съкратеният инженер. - Бихте ли почерпили по този случай една водка?

Офицерът кимнал, бай Киро сипал водка на всички присъстващи.

- Ваша съобразителност - дръпнал го за ръкава един клошар. - Няма ли да извадите отнякъде буркан кисели краставички?

- Ех, господа - въздъхнал бай Киро, - какво да ви правя, като сте ми постоянни клиенти. И краставички ще дам, и бамя.

Така в това малко общество с новите обръщения възникнал един нов дух и в продължение на един час никой не пропсувал, при това обсъжданите теми като здравеопазване и социално дело предразполагали твърде. Късно вечерта бай Киро, който бил винаги нащрек, се обърнал към офицера от резерва:

- Ваше благородие, изчезвай веднага, че от автобуса слезе Нейно превъзходителство жена ти!

Прекрасен живот, пълен с благородство.