Винаги съм се смятал за почтен човек, който не предава идеите си, верен е на разбиранията си. Обаче постепенно се оказва, че не е баш така.

Началното пропукване дойде още в първите години на прехода. Тогава сини фундаменталисти от соя на Георги Марков упорито и упоително ми триеха сол на главата, че карам червена кола, че веднъж годишно нося червена вратовръзка, че по пътя за Бургас минавам през Петолъчката.

Не исках да прекръстим Благоевград на Горна Джумая, а Димитровград - на Филипдимитрово - оп, "Изменник!" Опънах се за Мавзолея - "К'ва културна стойност те е патила, бе, к'ви тоталитарни атракциони, к'ви исторически поуки! Тротила и "бум" комунягите! Ние и Партийния им дом трябва да очушкаме, и "Шератон", и ЦУМ, и парк-хотел "Москва" и всичко, до тухла!"

Окончателно ме довършиха сини шамани от рода на Евгений Дайнов. Бях против избиването на невинни сърби. "Значи си аркадаш на Милошевич!" Смях се на инфантилизма на атлантика Мони Паси. "Ясно, съратник на Осама бин Ладен!" Харесвам песните на ЛЮБЭ. "Ууу, любимата група на имперския сатрап Путин! Комбат, а? Ще се подтянва, а? Сигурно за да бие войските на НАТО, а? И дойду домой, нали? Къде ти е домой, бе!"

Така се оказах безидейник, безродник, бездомник и безобразник.

Със задна дата съм принуден да призная правотата им. Точно тяхната позиция стегна редиците на поддръжниците на синята идея и ги редуцира от ония аморфни два милиона (кой знае какви ги имаше между тези два милиона!) до двеста хиляди. Двеста, двеста, ама твърди като шелски кремъчни секачи и остри като двустранно назъбен кроманьонски топор.

Наскоро Слави Трифонов разколеба и вярата в разбиранията ми. В дадено на списание "L'Europeo" интервю той твърди: "Моето откровено мнение е, че господин Доган е един изключително мъдър човек... Той казва истината. Единственият политик, който се осмели да каже истината".

Тоест всички политици викат, че не са корумпирани, само той честен!

Според явно нефелите ми разбирания, откровенията на Ахмед Доган не са нищо друго освен нахални самопризнания - как ТОЙ определя резултата от обществените поръчки, как ТОЙ властва нелегитимно, как ТОЙ трупа стотици милиони, как ТОЙ крепи клиентелизма и корупцията. И цялата история има нещо общо не с мъдростта, а единствено с безнаказаната свинщина. Чудя се на какво ли се възхищава борческият автор на "No mercy!"

Чудя се, чудя се, пък накрая преставам да се чудя. Чета във вестника хвалбите на подсъдимия Сандьо Пишлемето от Симитли, който преди година заклал непозната жена с двете и дъщери: "Аз отрепах женкята! - достойно и честно заявява човекът - И ония дечурлига ги клъцнах като едното нищо! Ама те всички убийци сме така, отрепваме и окото ни не мига!"

Не е ли достоен, питам, за възхищение и адмирации този изключително мъдър човек, дето сам си казва какво е сторил, дето се осмелява да изрече истината! Всички убийци викат "Невинен съм! Невинен съм!" Само той има смелостта да каже истината!

Ашколсун, Соколе! Аферим, Сандьо! Афидерсън, Слави!