Елена Исинбаева загуби считаната за сигурна световна титла, но не загуби достойнство. Макар и с около 40 минути закъснение и едва сдържайки сълзите си, тя намери сили да дойде в миксзоната, където я очакваха близо сто репортери, повечето от които от руските медии. И отговори на всички въпроси.



- Как възприемате неуспеха си на рутинни за вас височини като 4.75 и 4.80 м?

- Просто днес не беше моят ден. От самото начало не ми потръгна, макар че на загрявката без проблем скочих 4.70 и бях уверена в техническата страна на своя скок. Нямам и травми. Явно не ми бе съдено да спечеля. А и не трябва да се побеждава винаги и навсякъде. След обидното за мен поражение от Светлана Феофанова на световното в Париж през 2003 г. започна моят възход. Надявам се и Берлин 2009 да стане изходна точка за нов такъв подем.

- Чакахте повече от час в сектора за първия си скок, това повлия ли?

- Това е обичайна за мен ситуация, в последните 4 години точно така преминават състезанията. Това не може да е оправдание.

- Може би трябваше да започнете от по-малка височина...

- За мен е по-добре да спечеля, макар и с грешен опит на някоя височина, отколкото да спечеля медал с постижение от 4.65. Мога да кажа също, че решението да се откажа от втория и третия скок на 4.75 и да ги пренеса за 4.80 бе оправдано от тактическа гледна точка.

- Тогава каква е причината за неуспеха?

- В спорта е нужна пълна концентрация - ако не го направиш, спортът си отмъщава.

- И каква е за вас поуката от този провал?

- Трябва да се анализира всичко и да се продължи напред. Имам още две състезания за "Гран при" и след това трябва да преосмисля отношението си към живота. Остава ми да скачам още 3-4 години...

- Ако не е тайна, какво ви отвлича от спорта и за какво ви е отмъстил той?

- Аз съм на 27 и още не съм се омъжила. Естествено, имам си личен живот и той ме отвлича от работата. На Запад жените се омъжват, след като навършат 30, но аз живея в Русия. Трябва да го направя...