Главният редактор на авторитетното списание "The National Interest" Джейкъб Хейлбрун разкри подробности за откритото писмо на 20 лидери от Централна и Източна европа до президента Обама с искане за корекции в политиката му спрямо Русия.

За несведущите напомняме.

Лидерите, между които Лех Валенса, Вацлав Хавел и Иван Кръстев определят в нотата си действията на Русия в района на бившия Варшавски договор като "ревизионистски". Авторите призовават САЩ дза координира позициите на държавите членки на НАТО на преговорите с Русия и да не й правят "неправилни отстъпки". В писмото се подчертава и важността на американските планове за разполагане в Европа на обекти от противоракетната система ПРО. Авторите искат от САЩ да провежда "по-решителна и ориентирана към основополагащите ценности политика" към Русия. Такъв курс според тях може "не само да укрепи сигурността на Запада, но и ще тласне Москва към по-широко сътрудничество".

От наша страна подписант е политологът Иван Кръстев. Той е сред 100-те най-влиятелни интелектуалци в света според класацията на списание "Foreign Policy". Явява се единственият българин, попаднал в класацията. Председател е на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии. През 2006 г. той бе приет за член на Форума на младите световни лидери, партньорска организация на Световния икономически форум. Главен редактор на българското издание на списание "Foreign Policy".

Според Джейкъб Хейлбрун, посланието на двайсетте днес "формира дебата за американските отношения с Русия и Източна Европа". Но - отбелязва главният редактор - в писмото не е указан действителният източник на посланието. "В интерес на истината писмото е пряк резултат от работата на изследователска група, финансирана от фонда "Маршал" - американска организация, провеждаща гръмки конференции за прозападни лидери тип Саакашвили". Хейлбрун отбелязва, че по време на Студената война фондът е поддържал политика на сдържаност спрямо Русия.

Хейлбрун е получил коментар по въпроса и от самия фонд "Маршал". Шефът на брюкселския клон на фонда Рон Асмус съобщава, че фондът не иска да поема отговорността за подобно открито писмо, макар да е финансирал изследователската работа на лидерите, пишещи на Обама. Но, както отбелязва Хейлбрун, това показва, че фондът е бил най-малко творческа лаборатория за писмото и дори по някакъв начин е жалко, че организацията не иска да заяви правата си на авторство.

От друга страна, ако фондът бе признал своето авторство, писмото най-вероятно не би произвело този ефект, който носят подписите на бивши президенти, премиери и Иван Кръстев. Под формата на импровизирана декларация от обезпокоени източноевропейски лидери то предизвиква далеч по-силен отзвук, отколкото, ако беше щателно конструиран меморандум, излизащ от западен мозъчен тръст.

Хейлбрун посочва също, че пресата - включително "Ню Йорк Таймс" и другите сериозни вестници, първоначално разхвалиха писмото и не представиха на читателите си истинския подател на посланието, което се оказа не просто спонтанна молба, а манифест със своя собствена объркана история.