В момента ямайският лекоатлетически отбор е нещо като американския баскетболен "Дрийм тим", съставен от НБА звезди. Само на световното първенство в Берлин спортистите от карибската държава спечелиха 7 златни, 4 сребърни и 2 бронзови медала, с което завършиха на второ място в класирането по нации. Всички тези 13 отличия бяха спечелени от спринтьори и хърделисти.

Тоталното превъзходство на ямайците в късите бегови дистанции и доминиращата роля на новия диамант на леката атлетика Юсейн Болт вече се приемат като нещо обикновено. Но за да се достигне до днешното положение, основен принос има един човек - Денис Джонсън, бивш световен рекордьор в спринта на 100 ярда. Всъщност атлети от висока класа като него отдавна се "произвеждат" в Ямайка, но малцина от тях са се реализирали на световно ниво. Причината бе в учебната система на карибската държава с около 3 млн. души население. До 70-те години на ХХ век, когато дойде време за висше образование, повечето обещаващи атлети напускат острова най-често в посока САЩ. Просто защото в учебната система на бившата британска колония няма място за тях. И единствената им опция да продължат да тренират и като студенти е да заминат в чуждестранни университети.

През 1971 г. Денис Джонсън току-що се е завърнал в Ямайка с диплома по физическо възпитание от университета в Сан Хосе (САЩ), в който учи със стипендия като лекоатлет. Въоръжен не само с любовта си към спорта, но и с технически познания за него, плюс новата си философия за "ямайканизирането и специализирането", Джонсън се заема да разработи своя програма, която да е на световно ниво. Намира съмишленик в лицето на тогавашния президент на CAST Алфред Сангстър, който преотстъпва базата на университета, помощ оказва и спортната фондация "Карерас". Програмата на бившия световен рекордьор не е просто една от многото и се оказва повратен момент в преобразяването на леката атлетика на Ямайка.

От опита си като спортист стипендиант, учещ зад граница, Джонсън е наясно с негативните аспекти и ефектите за ямайците от подобна програма в САЩ. Карибските спортисти трябва да преодолеят на първо време културния шок от различията в своите възприятия за света в чужда страна с различни ценности и култура. Промените в начина на хранене, в самата храна, различният климат също оказват голямо влияние. На това отгоре често обещанията, които са получили атлетите, не се изпълняват - става въпрос за неща като настаняването, таксите, транспорта, което принуждава спортистите да работят, независимо че са стипендианти.

Затова в своята програма той се стреми да избегне всички недостатъци. И то във времена, в които студентите в Ямайка предпочитат да играят футбол и крикет, а леката атлетика е нещо като "сезонна работа" за тях. Като начало въвежда ранните сутрешни тренировки. За целта понякога ходи с колата си и взима от домовете им студентите. Част от философията му е вярата, че всеки може да стане добър спринтьор, стига да се работи правилно с него.

Постепенно неговите методи започват да дават резултати. Първият лекоатлет в националния отбор на Ямайка, подготвящ се по програмата в CAST, става Уолтър Робинсън, който участва в скока на височина на мемориала "Бариентос" в Куба през 1974 г. Същата година Антъни Дейвис представя страната в игрите на страните от Централна Америка и Карибския басейн. С негово участие щафетата на 4 по 400 м печели бронзов медал - първото отличие за спортист от програмата на Джонсън.

На олимпиадата в Москва `80 университетът също има свои представители в тима на Ямайка - Антъни Дейвис и Майкъл Дейвис (нямат роднинска връзка) участват съответно в щафетите 4 по 400 и 4 по 100 м.

През 80-те години на ХХ век CAST вече си е извоювал репутацията на университета с най-добрата студентска спортна програма на Карибите и започва напливът от желаещи да се запишат. Програмата вече включва и настаняване в общежития и хранене в т.нар Track House в кампуса. През 1995 г. CAST се трансформира в Университет за технологии UTech, но напливът продължава. През 1999 г. с диплома от университета в Мичиган в школата пристига и треньорът Стивън Френсис (личен наставник на бившия световен рекордьор Асафа Пауъл) с идеята си за основаване в нея на MVP (Maximizing Velocity and Power) клуб. Това напълно устройва основателя Джонсън, който иска до себе си хора, споделящи неговата философия и които му помагат да тренира атлетите на UTech. Това партньорство се оказва стратегическо - MVP клубът помага с елитни треньори за обучението на атлетите, а UTech осигурява на MVP клуба условия за работа. Останалото е легенда...

В момента Юсейн Болт (започнал в академията още като юноша стипендиант, а след това напуснал, за се посвети на самостоятелни тренировки) и Асафа Пауъл са само двама от десетките елитни ямайски спринтьори, които изстреляха своята страна в челото на световната лека атлетика, както преди това направиха Кения и Етиопия в средните и дългите бягания. Известността на UTech е огромна, както и напливът на кандидати. Защото в Ямайка атлетиката се превърна в нещо като билет за бягство от бедността. При това евтин билет. И желаещите да станат атлети от световна класа стават все повече.

"В Луизиана на студентските атлетически състезания можем да открием максимум един-двама състезатели, които са добри за нашата стипендиантска програма. В Ямайка можем на първо четене да отсеем поне 50 такива", прави сравнение Денис Шейвър, старши треньор на атлетическия отбор на щатския университет в Луизиана.

Има и друг ефект. Преди ямайските спортисти отиваха да учат в чужбина и после "забравяха" да се върнат, поне да представляват родината си на големи състезания. Олимпийските шампиони на 100 м Донован Бейли (Канада) и Линфорд Кристи (Англия) са само най-ярките примери за родени в Ямайка, но състезаващи се за други държави топатлети.

И това вече е променено. В момента на 4-годишен курс по програмата се обучават 280 атлети, които съставляват и гръбнакът на националния отбор на Ямайка. И все пак по стандартите на САЩ тренировъчните съоръжения в UTech са втори клас. Топспринтьорите на Ямайка всъщност тренират в овехтяла фитнес зала с ръждясали щанги и често провеждат заниманията си на основното тревно игрище на университета.

"Трябва да сме креативни, защото нямаме кой знае какви ресурси - обяснява спортният директор на UTech Антъни Дейвис. - Линиите на атлетическата ни писта например се правят, като се поливат с нафта, която после запалваме, за да почернее мястото. Просто нямаме машина за очертаване с тебеширен прах. Възможностите пред нас обаче са две - да се оправдаваме с липсата на ресурси или да работим".

Е, след големите успехи в последните сезони идват и оферти за спонсорство. Например точно преди олимпийските игри в Пекин `08 английската компания за безалкохолни напитки Lucozade предложи да поеме разноските на две пълни стипендии за обучение и тренировки в UTech.

Академията в Кингстън вече е включена в програмата на международната лекоатлетическа асоциация (IAAF) за тренировъчни центрове за елитни постижения (първият бе основан в Сенегал през 1997 г.). В нея ще се обучават спортисти само в две направления - спринтове и бягания с препятствия. Така UTech стана един от 12-те центъра, получаващи финансова, логистична, методологична и материална подкрепа от IAAF. И в нея вече се обучават спортисти и от други държави. Сребърният олимпийски медалист в скока на височина Джърмейн Мейсън (Вбр) и спринтьорът от Тринидад и Тобаго Дерил Браун са само част от тях. Но основата си остава "материалът" от Ямайка, който във вещите ръце на треньорите в UTech се превръща в страшилище за останалите отбори по световните лекоатлетически писти.