Случаят със световната шампионка в бягането на 800 от Берлин`09 Кастър Семеня (18 г.), обвинена, че е мъж, съвсем не е първият "полов" скандал в спорта. Докато от международната атлетическа федерация IAAF не се произнесат за резултатите от официалното изследване на мъжкараната, спекулациите ще продължат. Най-прясната от тях е, че южноафриканката е хермафродит.

Първите известни случаи на хермафродити в атлетиката са на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Победителката в спринта на 100 м - Хелън Стивънс, била с мъжко телосложение и говорела с нисък глас, което възмутило някои от съперничките й. След официален протест лекари прегледали американката и удостоверили, че тя си е жена. Но години по-късно се оказало, че са проверявали не когото трябва, защото всъщност сребърната медалистка на 100 м - Станислава Валасиевич, е била хермафродит. Полякинята има в колекцията си и олимпийска титла на 100 м в Лос Анжелис`32. Истината за това, че има мъжки полови органи, се разкрива чак през 1980 г., когато била убита от случаен куршум при обир в шопинг център в Кливлънд, Охайо, след аутопсията. Странното в случая е, че след като получава американско гражданство през 1947 г., Станислава става Стела Уолш. Тя се омъжва за боксьора Нийл Олсън и до смъртта си носи неговата фамилия. През 1975 г. дори е въведена в атлетическата Зала на славата заради двата си олимпийски медала, 18-те си световни и 8 европейски рекорда.

На игрите в Берлин подозрения паднали и върху Дора Ратйен. Съседките й по стая свидетелствали, че мускулестата германка хърка басово насън и си бръсне лицето. И този път съдиите се отнесли сериозно към сигнала и постановили Ратйен да бъде прегледана. Оказва се, че това бил мъж на име Херман, който преднамерено бил записан за женските състезания, за да бъде доказано превъзходството на арийската раса. Всъщност последното така и не станало, защото Херман останал 4-ти в скока на дължина при жените. Измамникът се отказал от атлетиката и се заел с мъжка професия - съдържател на бирария.

През годините на Студената война страните от Източния блок реновират идеята в "играта" да бъдат вкарани подозрително изглеждащи спортистки, които печелят медали с лекота. В 60-те години украинските сестри Тамара и Ирина Прес са в атлетическия отбор на СССР. Двете имат общо 26 световни рекорда. Тамара печели по два олимпийски медала в Рим`60 (злато на гюлле и сребро на диск) и в Токио`64 (2 златни), а Ирина взима титлите в Рим`60 в спринта на 80 м с препятствия и в петобоя. Те изчезват от международната сцена почти моментално, след като през 1966 г., на европейското първенство в Будапеща за първи път е въведен официално сексконтрол. От 1968 г. той става задължителен и за олимпийските игри.

Първият голям скандал около хермафродитите в спорта избухва през 1960 г., когато австрийският специалист по спортна медицина проф. Лудвиг Прокоп публикува статията "Хромозомите на спортните амазонки", в която твърди: "Много шампионки всъщност не са момичета или жени, а истински хермафродити!" В примерите си за явни хермафродити Прокоп посочва рускинята Александра Чудина, която печели 3 медала на олимпиадата в Хелзинки`52 (сребро на копие и скок на дължина и бронз на скок на височина) и същата година става световна шампионка по волейбол (после печели още 2 световни титли в този спорт). Чудина говорела басово, пиела наравно с мъжете и пушела силните цигари "Беломорканал".

През същия период и други соцстрани са представлявани от спортистки с неопределена полова принадлежност. Разобличена като хермафродит била Зденка Коубова от ЧССР. Още при дебюта на сексконтрола на полякинята Ева Клобуковска са отнети спечелените на Евро`66 2 златни и 1 бронзов медал.

Принципно след въвеждането на този контрол участието на хермафродити би трябвало да не бъде повече проблем. На олимпиадата в Атланта`96 обаче 8 спортистки не издържаха теста и не бяха допуснати до състезания, а после бяха оневинени след по-задълбочени изследвания. Този, а и други скандали надигнаха вълна от критики срещу стандартния тест с доводите, че някои хромозомни аномалии не дават предимство на пистата, а физическият преглед е недопустимо навлизане в личното пространство. Затова МОК отмени през 1999 г. задължителните секстестове за участничките в олимпиадите. В наши дни организаторите имат пълномощия да проверяват половата принадлежност само при възникнали съмнения. Точно по този начин бе уличена индийката Санти Сундаражан. Тя бе лишена от сребърния си медал на 800 м от Азиатските игри в Катар през 2006 г., след като не издържа допълнителен тест, направен й под натиска на недоволни съпернички. Оказа се, че Санти има вроден Андрогенен синдром - наличие на Y-хромозома, асоциирана с мъжкия генотип. След неуспешен опит за самоубийство в момента Сундаражан е треньор.

Разбира се, много спортистки по време на своята състезателна кариера са били обект на насмешки заради своята мъжествена осанка, макар да не е доказвано нищо нередно. Например чехкинята Ярмила Кратохвилова, която държи най-стария световен рекорд в женската лека атлетика - на 800 м (1:53.28 мин. от 1983 г.). След отказването си от активния спорт обаче тя не изглежда такава мъжкарана. Подозрения тегнеха също над олимпийската (Сидни 2000) и трикратна световна шампионка на 800 м Мария Мутола от Мозамбик, но до допълнителен секстест не се стигна - просто нямаше оплаквания от съперничките.

И докато в повечето от изброените случаи става въпрос за вродени генетични аномалии, във времената на активното доказване на социалистическия спорт като №1 в света се случваше и атлетки да бъдат превърнати в мъже от медикаментите, които им се даваха. Особено през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато допинг тестовете не бяха така прецизни. Девойки почваха да трупат огромна мускулна маса под въздействието на огромни количества анаболни стероиди, без да се отчита, че това води до промяна на хормоналния фон, а при някои и до постепенна смяна на пола. И до днес в атлетическите среди се разказват вицове за мъжкараните от бившата ГДР от 70-те и 80-те години. Христоматиен е примерът с Хайди Кригер. През 1986 г. тя спечели европейска титла в тласкането на гюле. Но това не се оказва началото на низ от победи. Напротив - Кригер започва да страда от болки в гърба, прекратява тренировки и повече не се връща в големия спорт. След години почват психологически проблеми и в крайна сметка тя се подлага на операция за смяна пола, а сега се казва Андреас. Вината Андреас Кригер хвърля върху двама спортни чиновници от ГДР - Манфред Евалд и Манфред Хьопнер, които активно давали на спортистите анаболи. Съдът ги признава за виновни за нанасяне на вреди на общо 142-ма атлети.