Пациентът ми Сергей напоследък не е на себе си. Насъбра му се. Мълчи по най-елементарни въпроси, но логорейства в квазиисторически слог по непосилни за него теми. Вчера пак ми плака на кушетката, просто се вбесих. В други времена такъв отива веднага на лоботомия или поне къпане с ледена вода.

Аз подходих полека, без злоба - и с малко човешка история.

- Отпуснете се, Сергей - подхванах монотонно, - за да чуете и осмислите някои летописни факти. Имайте предвид, че колкото и невероятно да ви се стори повествованието, всичко е чиста и свята истина; сведения от открити източници като Уикипедия.

Ето какво искам да ви разкажа.

Формоза Портуенски е папа с българска следа от времето на Борис I. В ранните си години развивал мисионерска дейност в България, Борис го харесал за архиепископ, но Рим се опънал и това е една от причините българският цар покръстител да се обърне към Константинопол. Междувременно Формоза изпада в немилост пред папа Йоан VIII. Последният го отлъчва от църквата. После обаче е реабилитиран и с всеки следващ папа (те тогава се сменяли през 3-4 години) увеличавал влиянието си, докато сам оглавил римокатолическата църква.

Папството в ония мътни IХ-Х векове било в тежка политическа и нравствена криза. По силата на икономически обстоятелства папите били марионетки на князете, всеки от които олигархично дърпал конците на понтификата до пълно оплитане на интереси, вражди, интриги и пр. Особено ненаситни били маркизите Сполето. На папския престол Формоза изкарал от 891 до 896, като основната му амбиция била борбата със Сполетите и връщането на каролингите в голямата игра. При наличието на жив император от рода Сполето, Формоза коронясва един от последните каролинги - Арнулф от Каринтия, и го подкокоросва да нападне владенията на Сполетите. Формоза и Арнулф бележат известни успехи, но скоро двамата се разболяват и в кратки срокове се представят на Създателя.

Сега, Сергей, внимавайте в историческата картинка, тук идва главното.

След смъртта на Формоза, привържениците на Сполетите разкарват от престола наследника му Бонифаций VI и слагат младия папа Стефан VII. Той заедно с хора от рода Сполето организират т.нар. Трупен синод (Synodus Horrenda). Изравят починалия преди 9 месеца Формоза, тропосват го на един стол, подлагат го на разпит и други процедури. Зад стола имало скрит дякон, който озвучавал трупа. Формоза бил осъден по всички обвинения в канонично вероломство, всички негови декрети били обявени за нищожни, а пръстите, с които благославял, били отрязани. Погребали го в общ гроб, откъдето той отново бил изровен от мародери - с надежда за богата плячка, но нещастникът естествено бил заровен без почести и скъпи предмети. Разочаровани, гробищните крадци метнали мършата в Тибър.

Същата гавра с политическия ви труп, Сергей, се извършва в сегашния исторически момент. Ето това ви измъчва подсъзнателно - под повърхностните ви познания по история. Помислете върху всичко това и пак елате.

Сергей така напрегнато се замисли, че очилата му се напукаха.