"Политкоректност"... Самото произнасяне буди асоциация с езика, опипващ предпазливо зъб с оголен нерв: а си натиснал по-силно - а си подскочил една педя, приземявайки се с уста, проклинаща цяла Вселена.

Откъде за Бога (Аллах, Яхве, Буда, Пернатата змия, Големия Зелен Тритон и т.н.) се пръкна тази дума, която ни принуждава да внимаваме какво говорим, пишем, ядем, жестикулираме?

Виновно е, разбира се, международното положение, тоест конфликтите, възникващи между взаимно нехаресващи се етнически и социални малцинства, настъпващи по мазолите във все по-стесняващия се свят.

Прогресивните обществени образувания, най-паче САЩ и Западна Европа, използват проста, евтинка стратегия: всяка реч, жест, традиция с макар далечен полъх на конфликт се забранява и/или заклеймява. Идеалният инструмент за туширане на проблеми без излишни напъни за разрешаването им е налице - политкоректността.

Тя е може би единствената калка от руски произход в английския език, при това идваща от официалната терминология на Американската комунистическа партия, съблюдаваща съветския синтаксис и лексика.

Според както следва от науката, политкоректността е: "политически, културно-социологически термин, отразяващ установяването на система от рамки и правила, включително "политически коректен език", който има ограничаваща функция във връзка с етически, морални съображения".

Целта на "политкоректния език" е да се избегне употребата на думи и изказвания, които членовете на дадени обособени социални - малцинствени групи считат или евентуално биха могли да счетат за оскърбителни.

Тоест "политически коректният език" е презерватив, целящ да ни предпази от maladies galantes при общуването. Презерватив, ама задължително нахлузен! Няма "не искам" - целта е висша и благородна, следователно оправдава използваните средства. Също като нуждата от жизнено пространство (Lebensraum). От утре - на'лузване на презерв..., пардон, политкоректност, за 8 секунди по норматив.

Подобно на нуждата от Лебенсраума, и концепцията за политкоректността е изградена върху солидна научна основа - хипотезата на Сапир-Уорф. Накратко - начинът, по който говорим за света, определя начина, по който го възприемаме. Ерго, дялайки неполиткоректни трески от езика, ще издяламе хомо политкоректус перфектус. Конфликтите ще угаснат от само себе си. Ура, да живей правителството, пардон политкоректността.

Ако се чудите откъде ви е познато - "1984" на Оруел и "новговора", конструиран по такъв начин, че мислите, противоречащи на властта, са невъзможни за изказване.

А днес политкоректността мутира от презерватив на езика в девствен пояс. Проверката за политкоректност е като печат от ДВСК върху свински бут.

Безспорно, политкоректността може да бъде постигната. Пълната и окончателна победа на комунизма - също.

За целта обаче хората трябва да мислят това, което говорят, а не да мислят какво да говорят. Но въпреки че опитите продължават, това не става. Причини колкото искаш. Например: забранява се звучната българска дума "пр*двам". В неудобна ситуация вместо "Ъх, че пусна душата тоя, добре, че няма канарчета", ще се изрече: "Изглежда, г-нът изпусна газове". Миризмата обаче ще е все оная: метан, сероводород и щипка низши меркаптани. Говоренето може да се промени; не и обонянието. Този рудимент от животинското ни минало създава огромни пречки за политкоректността. И защо още не е забранен?

Въпреки че се счита за "магически куршум" срещу социални конфликти, политкоректността, администрираща език, жестове, традиции, медии, наука, история, изкуство и култура, прилича на "най-сигурното средство срещу СПИН":

Презерватив, бинт, гипс, втори презерватив, обилно намазан с йод. И никакви полови контакти!