Докато властта тепърва извършва прехода от изкуството на амбицията към изкуството на възможното, печатът иззема част от функциите й. Бойки пера си спомниха заветите на Ленин за печата, да бъде не само пропагандист и агитатор, но и организатор на масите! И накичиха с пушечни заглавия първите страници на вестниците.

"Без амнистия за бивши министри" - скача "Монитор", който се възмущава, че предишните му любимци са си опростили греховете, още докато са били на власт. Позицията на вестника се покрива с гневно изявление на сегашния премиер Бойко Борисов срещу закона за амнистията. (За да престанат големодобрутровците от предишното управление да си разменят милувки със Закона!)

Друго близко до идеите на властта издание също ври в свещен кипеж: "Всеки митничар на тест... Те ще бъдат разобличавани като в шоуто "Цената на истината", опъва кабелите на полифизиографа "Стандарт". Клетите митнически служители ще бъдат подлагани на психотестове, изпити за професионална годност, проверка за лоялност, конфликти на интереси... Челният материал на "Стандарт" звучи като бойна тръба срещу отмилелите на днешната власт чиновници. Но какво би станало, ако и те ревнат: "Всеки журналист на тест"?

"Дума" се оплаква от казармения стил на актуалното управление: "Спим по устав", с неустановено печално-иронично чувство съобщава опозициозът. Авторката на коментарчето се сърди на здравното министрество, че разпратило някакъв проектодокумент, където в пожелателна форма се разяснява правилният начин да се спи: "По време на сън детето е полезно да е по гръб, с изпънати покрай тялото ръце, на равно и полутвърдо легло. През 50-те години в социалистическата казарма, сравнява "Дума", карали войничетата да спят по определен начин - надясно, че да не се натоварва лявата гръд, под която тупти тревожно сърцето.

Е, какво, школи всякакви - някой пък би казал, че най-добрата възглавница е чистата съвест. И тя подлежи на амнистия. Или в краен случай - амнезия.