Не мога да се съглася с тези, дето разправят, че на държавата въобще не й пука за обикновения човек! Ето например Пешо Цеков от вход "Б".
Вярно, седем пъти му разбиват апартамента. Всичко окрадоха - от телевизора до дантеления сутиен на жена му, дето е само за специални случаи. И до днес полицията не може, ако не да запази имуществото му, поне един от обирджиите да набута в кауша.
Вярно, лекарството за диабет, дето според закона му се полага безплатно, Пешо сам си го плаща, понеже мине, не мине време и хоп - стане поредната здравнокасова бъркотия, за които после с месеци пишат по вестниците, ръкомахат из телевизиите и редят дуплики и реплики в парламента.
Вярно, двойно увеличиха данъка за гарсониерата му, тройно дигнаха таксата "Смет", петорно качиха годишните пари за семейната "Шкода" и дори обложиха с някакъв там налог отдавна затлачения кладенец в наследствения му двор в село Долно Цанцурково.
Вярно, закриха училището, дето беше на четири преки от дома му, понеже нямало достатъчно деца, и сега дъщеря му трябва да пътува с автобус, трамвай, че и с ферибот при голям дъжд, само и само да се добере до новото си школо в другия край на града.
Вярно, шитнаха предприятието, в което двайсет години бъхташе, на някаква мутра, чиято първа работа беше да му отреже осигуровките и когато Пешев се оплака на съответните органи, те не само че не го защитиха, а и го наклепаха на новия чорбаджия, който на мига го уволни.
И още, и още...
Но ето, скъта все пак Пешо някакви парици, посъбра европеецът някой и друг лев и реши, ей така, и той свят да види, душа да разведри. Записа се на евтина екскурзия до гръцко. Че и цифров фотоапарат купи. Пред разните древности да се снима, та после снимки да показва... Да вземе обаче точно по време на пътуването един разгонен хипопотам на име Коко да избяга от атинската зоологическа градина. Разбил разните там огради и се измъкнал на свобода! И на кого налита животното му с животно? На автобуса, в който на петата седалка от ляво седи Пешо! Катастрофа, пожар, изобщо мрачна работа! Дванайсет души заминават на екскурзия по места, от които никой не се е връщал! Айде сега да не си правим шеги с такива неща! И един от пренеслите се в небитието е кой? Наш Пешо! Какво следва, обаче, след печалната среща на автобуса с четиритонния Коко? Следва такава държавна грижа, та чак ушите да ти писнат! Значи специалисти хипопотамолози заминават да изследват хипопотама Коко, причинил трагедията на Пешо, пожарни специалисти провеждат следствен експеримент, като за целта България купува от Замбия хипопотам с размерите на Коко, който да се блъсне в експериментален автобус, репортери и очеркисти описват живота на Пешо, интервюират всички от квартала, в който живее, както и роднините му до пето коляно плюс джипито, учителката му в първи клас и старшината на ротата, в която е служил, Министерският съвет отпуска парична помощ на семейството му, Националният съвет за борба с хремата дарява на опечалените роднини половин тон носни кърпички за еднократна употреба от военновремения си резерв, с които те да бършат сълзите си, правителственият самолет излита, за да го прибере, а на летището, опечалени и телевизионно разтърсени, го посрещат президентът, министър-председателят и шефът на народното събрание...
Не обръщала държавата внимание на обикновения човек!
Айде, де!













