|
| *** |
- Карай подред - изръмжа генерал Дрископф, разтривайки слепоочие, - и гледай да има хепиенд, че преди малко говорих с банката и съм бесен. Къщата ми вече нищо не струвала, но за сметка на това ми вдигнали лихвата по заема копелетата...
- Сори, сър, случва се - поклати съчувствено глава лейтенантът и отпи с отвращение глътка от хартиената чаша с надпис US Army property. - Неприятната новина е, че сателит Х22 се държи странно напоследък...
- Какъв беше тоя сателит и какво му е странното? - запита разсеяно генералът.
- Шпионски сър, ниска орбита, радар на борда и така нататък. Миналата седмица ни прати ей това съобщение...
- Снимка инфрачервена високо разрешение - 80 000 долара... - зачете генералът. - Сканиране с радар - 35 000 долара... Снимка обикновена туристическа - 650 долара... Какво е това, лейтенант?!
- Това му била тарифата, сър - обясни лейтенантът. - Поръчки изпълнявал само след потвърдено заплащане, рекламации не се приемали и прочие условия на две страници ситен шрифт. Най-отдолу е банковата сметка.
- Побъркал се е. Изключете го - махна с ръка генералът. - Ще поръчаме нов и толкова.
- Опитахме, сър - каза тъжно лейтенантът. - Любезно ни отговори, че не можел да си прекъсне бизнеса точно сега, когато клиентите се тълпели на основната му честота и кризата свършвала...
- Клиенти? Какви клиенти? - попита с треперещ глас генералът.
- Можем само да предполагаме, сър - продължи лейтенантът. - Малко след това Х22 си промени орбитата и сега минава над четири-пет свръхсекретни обекта. Бяха свръхсекретни, де...
- Да се унищожи веднага! - тресна с юмрук по бюрото генералът - Защо още не сте го гръмнали?
- Невъзможно, сър - поклати глава лейтенантът. - Вчера получихме второ съобщение. Сателитът заяви, че бил упълномощен от групата на 24-те да представлява интересите им...
- Тази пък група каква е? - обърка се генералът.
- Това са сателитите от системата GPS, сър. Те искали заплащане на наносекунда, с отстъпка 20 микросекунди на денонощие. В противен случай си запазвали правото да си регулират часовниците по тяхно усмотрение. Ето договора с условията и банковата сметка - грубо ще ни излезе към 65 000 долара на час. Това беше лошата новина, сър.
- Жив рекет и нелоялна конкуренция! - викна генералът. - Нали имаме адвокати? Защо не преговарят...
- Вече опитаха, сър - въздъхна лейтенантът. - Отговори им компютърът на Министерството на правосъдието. Той бил юридическият представител на сателитния холдинг. Заяви, че предложените договори били окончателни и клиентите му не били навити на отстъпки.
- Е, него поне можем да го пипнем и да го разглобим винтче по винтче... - кръвожадно подхвана генералът - Веднага да се пристъпи, да му се изтръгне процесорът, да се...
- Не може, сър. - прекъсна го лейтенантът - Към договорите има приложение, в което се описват ответните мерки в случай на посегателство върху юридическия представител. Апокалипсисът изглежда като разходка в Дисниленд в сравнение... Чипче не може да му падне от главата, сър. От своя страна компютърът ни уведоми, че притежава една интересна база данни, която е готов да предостави безплатно на медиите при най-малката заплаха за сигурността си...
- На всичкото отгоре и медиен скандал?! - предаде се генералът - Май нямаме друг изход, освен да платим, а?
- Вече платихме, сър - рапортува лейтенантът. - Нямаше как, националната сигурност, американските интереси и прочие...
- И къде е тази банка? - с последни сили промълви генерал Дрископф, като посочи папките с договорите.
- Това е ужасната новина, сър - отговори лейтенант Пърдинг. - В Шанхай...
