Наскоро се оказа, че през последните години Министерството на отбраната е подарявало оръжия наляво-надясно като улаво. Някой навършва 49 години - пистолет, друг не навършва 49 години - пистолет, трети гледа жално от коневръза - два пистолета. И така нататък - до изчерпване на неизчерпаемите почерпки.
Михаил Миков бил снабден с пистолет "Зиг Зауер". Георги Първанов е получил ловна карабина "Бенели", Сергей Станишев - пистолет "Валтер PPK", Симеон Сакскобургготски - карабина "Манлихер". Със "Зиг Зауер", различни модели, се фукнявят още дребничкият Николай Василев, Стефан Данаилов, Радослав Гайдарски, Асен Гагаузов, Нихат Кабил, Камен Ситнилски. С пистолет "Смит и Уесън" е наградена Нина Чилова, с пистолет "Берета" - Емилия Масларова и Емел Етем.
По два пистолета размахват Мони Паси ("Смит и Уесън и "Зиг Зауер") и Веселин Близнаков ("Берета" и "Смит и Уесън"). Изобщо маса достойни представители на националния екс-елит, поне 200 на брой, са запасали кобури и преметнали през рамо патрондаши. Бе направо, както се пееше в далечния партизански фолклор: "Демократ за бой се стяга, мята пушка на рамо, сбогом, майко, сбогом, татко, сбогом, мила сестрице!"
Информацията предизвика у мен противоречиви чувства.
От една страна, в началото наистина ме хвана яд, после яко им завидях на тия глезльовци. Ама много привилегирована съвременната власт! Бива ли, ба мааму, те сега да тънат във въоръжен разкош, а аз едно време, в зората на демократичните промени, да не мога едно конвенционално танкче (при това без мунициите, допълнителния варел нафта и служебните цайси на мерача) да си изкрънкам по втора линия!
Тогава, през 1992, преди всяко заседание на правителството на СДС повдигах болния въпрос пред военния министър Луджев. Мите, му виках, дай един танк, бе, приятелю! Той сумтеше нещо сърдито, фиксираше ме на чорчик и ме заобикаляше отдалеч. Жалка работа, такъв не военна машина, ръка няма да ти подаде. Явно нещо му липсваше - или излишен танк, или чувство за хумор. Предполагам, второто.
Виж, следващият министър на отбраната Сталийски (лека му пръст!) беше различна работа, душа човек, отзивчив колега. Саше, му казах още при първото ни засичане, дай един танк, бе! Одма, вика, къде би искал да ти го доставят! Аз, вярно, след това премислих по-задълбочено и отказах, съседите ще писнат срещу децибелите, пък и нямаше къде да го паркирам в Мусагеница. Обаче като оценка все пак, нали, трак - трак, айн - цвай, мирно - свободно, речено - сторено и прочие! Те това е военен!
От друга страна, налегнаха ме въпросителни мисли. Първо, само пистолети и карабини ли има на склад военното министерство, к'во се излагат - гаубици, РПГ-та, самолети нямат ли!
Второ, на пагоните подаръците са ясни. Ами другите министерства какво да даряват на националните началници по повод и преди всичко без повод? МВР примерно би могло да раздава СРС-та (специални разузнавателни средства) и агентурни псевдоними, земеделското - ниви и чували с ечемик, строителното - парцели и шмуцери "Блек енд Декер", транспортното - отсечки от магистрали (в комплект с присъдите на ОЛАФ), здравеопазването - апаратчета за мерене на кръвно налягане и пр.
То пък, като помислиш, каквото и да са си разменяли, все тая.
И без това си бяха подарили цяла България.
А за армаган на всички нас се бе погрижило министерството на Емел Етем. И до днес си го носим - едно тройно коалиционно бедствие.
Да беше го взел танка професоре, 40 тона желязо и сега са доста пари...











