|
| *** |
Ето например историята на Макбет Цонков. Ако друг ни беше начело, ясно ви е що кръв щеше да се пролее, а тука дотолкова хепи енд се подреди, че дори и в Холивуд ще им се доповръща от толкова щастие.
Значи на тоя Макбет Цонков, виден, но местен партиен благородник, три вещици-социоложки да вземат и да му предскажат, че ще стане лидер. Ей така явяват му се в ток-шоу и облени в телевизионни светлини, посредством представителни извадки му внушават: "Така и така, Макбете, сегашният ви шеф Дънкан Филипов здравата оплете работата, скоро ще има конгрес и ти, стига да опечеш добре игрите, сядаш на стола му!" То се знае, Цонков запретва ръкави. Кой местен партиен аристократ не мечтае да седне на партийното кормило? Още повече, че жената на Макбет, една лейди Седефка, отдавна мечтае да захванат да я канят по гала-вечери, където всички да ахват, като я съзрат в разкошно ламе с гол гръб и чудовищно деколте - вместо тая точилка, жената на Дънкан, дето посланиците, видят ли я, и веднага пишат на своите правителства да не ни отпускат заеми...
Изобщо според класиката - задава се трагедия, пломбите да ти се отлепят!
Обаче едно е класиката, друго е като Бойко те води от победа към победа! Eто какво се случва по-нататък:
Значи и лидерът Дънкан не е вчерашен. Той свиква спешно верните си и изключително сръчни апаратчици Макдъф Василев, Ленъкс Пацовски и Банко Петров Лазаров, които държат на желязното единство на партията, но най-вече се изприщват при мисълта, че могат да загубят статута си на танове, перове, лордове, херцози, водачи на листи и прочее партийна аристокрация. Те спретват такъв подреден конгрес, че на него липсват само пионерчета, които със знамена и фанфари да поздравят конгресмените и борческото политбюро. Дънкан е преизбран, партийните благородници си остават партийни благородници, а Макбет е порицан, но му е подадена ръка, за да се поправи, защото вече сме европартийци, а не тъмни балкански субекти... Изобщо отново пълен крах на социологическите прогнози! Трите вещици-социоложки пасти да ядат!
Разбира се, кръв в цялата тази история не може да няма! Все пак Макбет! Нали така!
Значи с цел гледката да е европоносима, партийният олигарх Малкълм Бобчев, собственик на най-голямата фабрика за кървавица в Източна Европа, назначава лейди Седефка Макбет за нейна изпълнителна директорка.
- Кво да ви кажа? - шегува се често тя, когато си бъбри с приятелки. - Така съм потънала в проблемите на производството, че всяка нощ се сънувам с ръце до лактите в кръв!
Казах ви още в началото - няма място за трагедии в нашето оптимистично съвремие, щото вече Бойко ни е Тато!
|
| *** |