|
06 Октомври 2009 11:53
"Икономика на Северна Корея
Икономиката на Северна Корея е планова, и е една от най-затворените в света, действайки на принципа на автаркията. Тя е фокусирана върху тежката индустрия и земеделието. Редом с Куба, КНДР е единствената страна в света с изцяло държавна планова икономика от съветски тип. Поради благоприятното географско положение, наличието на добре обучена, грамотна и млада работна ръка, икономиката вероятно може да расте годишно с 6-7% при "подходящи икономически реформи и правилен подход". Държавният планов контрол осигурява безплатно здравеопазване, образование и хранителни дажби. Макар и да възпрепятстват каквото и да било по-значително развитие, изолацията и планираното производство са причината БВП на Северна Корея да продължава да расте (макар и с малки темпове — под 4%) въпреки световната икономическа криза.лед края на Корейската война, особено през 60-те и 70-те години севернокорейската икономика се развива с помощта на Китай и СССР. Счита се, че до средата на 70-те години тя е била по-силна от тази на Южна Корея. През 1960 Ким Ир Сен и други членове на Висшия съвет на Корейската работническа партия насърчават т.нар. "ръководство на място", в следствие на което е разработен и т.нар. метод за материално и морално стимулиране "чхънсан-ри".Благодарение на него производителността на заводските предприятия, стопанствата и фабриките се увеличава значително. Най-голям дял в страната има тежката индустрия (50% от БВП), от които най-силни са оръжейната, машинната и в по-ново време, високотехнологичната промишлености.Почти цялата продукция е насочена към вътрешния пазар, като основен потребител на произведените от севернокорейската промишленост стоки и оборудване е армията на КНДР (22% от БВП на КНДР отива за въоръжените сили). Тази зависимост е записана и като политика Сонгун. Част от военната продукция се изнася за Близкия изток (в частност Иран и Сирия) и Африка. Въпреки вероятни собствени залежи на петрол, КНДР е зависима от внос на енергийни суровини за тежката си промишленост. Тази зависимост води до крах на икономиката след разпада на СССР и прекратяването на енергийните доставки оттам. Заради недостига на някои основни суровини и невъзможността за внасянето и производството им в достатъчни количества, страната се опитва да произвежда собствени заместители. Успешни примери за това са винилонът - изкуствена тъкан, създадена от антрацитни въглища и варовик, и царевичната хартия.
Макар частната собственост да е забранена, индивидуалната търговия с Китай се разраства с всяка изминала година и се толерира само в пограничните райони. Причината е, че държавните предприятия, които не разполагат със суровини, са нефункциониращи, и техните работници са принудени да търсят прехрана като са развили собствена търговия в пограничните райони.
На 1 юли 2002 са предприети т.нар. "мерки за икономическо подобрение", които стимулират фабриките да увеличат производителността си, като се позволява динамично увеличение на заплатите и цените. Освен това разпределителният режим за стоките отпада, въведени са обменни курсове и обмяната на валута е разрешена. Направени са и реформи в организационната система на земеделието, създадени са пазарни програми и е насърчена самоинициативата в разпределението на стоките. През юни 2003 година са въведени допълнителни облекчения за земеделците, което повишава активността на земеделските пазари. В същото време правителството позволява на по-млади и по-реформаторски настроени работници да заемат ръководни постове, а икономическото партньорство с Южна Корея се повишава. Тези действия се възприемат като стъпки за преход към пазарна икономика, по китайския модел и предоставят възможност за превръщането на Северна Корея в следващата голяма азиатска икономическа сила." от Уикипедия
|
