Докладът, предназначен за Европарламента и Съвета на министрите, разглежда фискалната политика на държавите членки през последните години. Идеята е да се види бюджетите на кои страни са изправени пред най-голям риск да се продънят в бъдеще заради твърде големи публични разходи.
В ЕС има сериозно влошаване на държавните финанси заради кризата. През 2007 г. бюджетните дефицити на страните членки бяха ограничени до много ниско ниво - средно 0.8% от БВП, но през 2009 г. и 2010 г. отново се очаква да нараснат опасно - до 6% и 7% при изискване максимум 3%. За сравнение България през последните години имаше излишък от 3%, а тази година стремежът е бюджетът да е на нула, т. е. да не се стигне до дефицит.
Комисията е разделила държавите на три групи според рисковете пред публичните им финанси. За разлика от куп други класации България този път е сред отличничките. "Фискалните позиции на България, Дания, Естония, Финландия и Швеция са сравнително силни и са по-стабилни от тези на повечето от останалите държави членки. Това означава и по-нисък дългосрочен риск", отбелязва ЕК. Ръстът на разходите, свързани със застаряването на населението през идните години в тези държави, ще е по-малък от средния за ЕС.
Само във Финландия харчовете ще останат големи, но осигурителната система на северната държава има много резерви, които ще поемат натиска.
В следващата група, която е със среден риск, попадат Белгия, Германия, Франция, Италия, Унгария, Люксембург, Австрия, Полша и Португалия. От тях само Белгия, Германия и Австрия ще имат сравнително големи разходи през следващите години - около средните за ЕС, но фискалната им позиция засега е сравнително стабилна. Проблем ще има обаче, ако кризата влоши правителствените сметки до такава степен, че се стигне до структурни проблеми. Белгия има специфичен риск заради огромния си външен дълг - над 100% от БВП. За сравнение публичният външен дълг на България е около 15%.
Най-рискова е третата група държави, в която влизат Чехия, Кипър, Ирландия, Гърция, Испания, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Румъния, Словения, Словакия и Великобритания. Всички те имат дефицити над 6% от БВП. Много от тези страни са имали сериозни дисбаланси още преди кризата, което ги излага на по-висок риск в бъдеще.
Много от страните в ЕС през последните три години са влошили публичните си финанси, личи от доклада. Предишната оценка на държавите бе направена в края на 2006 г., но тя не включваше България, защото тогава тя още не бе пълноправен член на ЕС.
ПЕРСПЕКТИВА
През следващите години ще има чувствително покачване на дълговете на много от държавите в ЕС. Лихвите, които сега са сравнително ниски, ще започнат да се повишават, става ясно още от доклада на ЕК. Затягането на коланите в публичния сектор ще продължи и след като започне излизането от кризата.
Държавите трябва да се стремят да овладеят външния си дълг, да увеличат заетостта и да реформират здравната и социалноосигурителната си система. Според ЕК неизменно се върви към увеличаване на пенсионната възраст.
В следващата група, която е със среден риск, попадат Белгия, Германия, Франция, Италия, Унгария, Люксембург, Австрия, Полша и Португалия. От тях само Белгия, Германия и Австрия ще имат сравнително големи разходи през следващите години - около средните за ЕС, но фискалната им позиция засега е сравнително стабилна. Проблем ще има обаче, ако кризата влоши правителствените сметки до такава степен, че се стигне до структурни проблеми. Белгия има специфичен риск заради огромния си външен дълг - над 100% от БВП. За сравнение публичният външен дълг на България е около 15%.
Най-рискова е третата група държави, в която влизат Чехия, Кипър, Ирландия, Гърция, Испания, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Румъния, Словения, Словакия и Великобритания. Всички те имат дефицити над 6% от БВП. Много от тези страни са имали сериозни дисбаланси още преди кризата, което ги излага на по-висок риск в бъдеще.
Много от страните в ЕС през последните три години са влошили публичните си финанси, личи от доклада. Предишната оценка на държавите бе направена в края на 2006 г., но тя не включваше България, защото тогава тя още не бе пълноправен член на ЕС.
ПЕРСПЕКТИВА
През следващите години ще има чувствително покачване на дълговете на много от държавите в ЕС. Лихвите, които сега са сравнително ниски, ще започнат да се повишават, става ясно още от доклада на ЕК. Затягането на коланите в публичния сектор ще продължи и след като започне излизането от кризата.
Държавите трябва да се стремят да овладеят външния си дълг, да увеличат заетостта и да реформират здравната и социалноосигурителната си система. Според ЕК неизменно се върви към увеличаване на пенсионната възраст.
Тази дописка притиска кучето ми , да немее в мислите си за смисъла на общия ни живот ... 
