|
| *** |
Мъжът посочи орехчетата, облечени в сребърен станиол. Те се поклащаха отсреща, вързани като коледни играчки на дългата тел. Сините очи на стрелеца се свиха, за да фокусират очертанията на мишената. После мъжът облегна левия лакът на тезгяха, бавно нагласи пушката и се прицели. Сачмата тъпо изчатка в горния ламаринен перваз, високо над пъстрите мишени. После стреля отново. Нито един от орехите не помръдна. Те стояха невъзмутимо като бели лястовици, накацали по жицата и сякаш се присмиваха на неопитния стрелец.
Третият изстрел се оказа фатален. Сачмата уцели пластмасовата чашка върху масичката в ъгъла и кафето в нея се разплиска на всички страни.
- Кво правиш бе, Гринго! Орехите са ей-там горе, а не под полата ми...
- Не съм Гринго, а Гришата - отвърна стрелецът. - Грешо Безгрешния ми казват.
- Хахаха! - разсмя се Маруся. - Че да те взема да ми вардиш лозето, щом си безгрешен. Вярно, чавките са дребни, ама ти ще се справиш, нали! Давай, Безгрешко!
Стрелецът отново се прицели. Как да й каже откъде му е прякорът. Нали ще го спука от подигравки.
Сякаш на кинолента пред очите му се завъртя животът, предишният...
Спомни си казармата. Дадоха му 15 дни награда за отлична стрелба. После го пратиха в спортната рота, там подобри два армейски рекорда на малокалибрено оръжие. После - сребърен медал от републиканското, бронзов от балканиадата. После дойдоха едни стари приятели и го помолиха за услуга. Някакъв психопат се гаврил с детето на един от тях, а след това го заклал като яре. За какво да живее такъв изверг? Когато му се обади Масимо Понци, един от хората на Личо Джели, славата му вече бе прехвърлила границата. Някаква дребна услуга поиска италианската мафия, а на нея няма как да откажеш...
- Виж кво, готин! Не знам дали си Безгрешко, ама ако я караш така, ще станеш Бездрешко! Дотук ми висиш с тринайсет и петдесет. Я остави тия проклети орехи, стреляй по алуминиевата чашка. Не е малка. Ако уцелиш, ще те черпя една водка!
Непознатият свали очилата, обърса с ръкав стъклата, после се нагласи отново и се прицели за кой ли път...
Преди седем години за първи път усети мъгла в очите. Бе по време на поръчкова хайка за крадена лимузина. Бяха я проследили с GPS, завардиха Шипченския проход, Гришата трябваше само да спука предната гума, фасулска работа. Тогава именно усети някаква пареща болка в дясното око, оптиката изведнъж се разфокусира и вместо гумата, снайперистът уцели шофьора. Оказа се, че застреляният е брат на собственика на откраднатата лимузина, той пък бил депутат. Не само че не му платиха, но му пратиха и биячи. После лекарите му казаха, че има неоваскуларна макулна дегенерация. И на двете очи. Какво означава това, попита той. Отговорът бе смразяващ - пълна слепота. Една нощ в съня му се яви Свети Николай и рече: Спри да убиваш. Десет сълзи от вдовицата, дето почерни, изпий. Високосна година е, ден не оставяй без добрина да сториш! Тогаз ще ти върна очите...
Изведнъж малките цветни лампички над стрелбището внезапно угаснаха.
- От Енергото са, пусти да опустеят! - ядоса се Маруся и хукна към таблото. - Откак въведоха тримесечните сметки, редовно ми надписват, сякаш съм Луна-парк!
Техникът току-що бе отвил бушона и слагаше лепенка. Гришата го хвана за реверите, вдигна го във въздуха и няколко пъти го изтръска с главата надолу докато бушонът не падне от джоба му. После пъхна столевка в устата му и го пусна на земята.
- Повече да не съм те видял да рекетираш тая бедна жена. Кажи на твоя чех от ЧЕЗ да идва всеки месец с точна сметка. Аз не съм Държавна комисия за енергийно регулиране. Вместо предписания връчвам завещания...
Някаква бледа светлинка едва-едва поникна в незрящите очи на килъра.
