|
| *** |
Но когато Гражданинът Г отново изпълзя, нещо в мен се пробуди, напуснах вцепенението си и излязох да потърся този извънредно интересен случай.
Открих Г до една къртичина и го задържах властно за иглата на вратовръзката му. Той ме изгледа диво, аз го успокоих:
- Имайте ми доверие, не съм лекар. Искате ли да поговорим честно - като луд с луд?
Образът му стана по-мек и кооперативен.
- Да поговорим - подаде ми ръка той, докато с другата описа движение, което изразяваше: пълен съм с идеи!
Проведохме кратка борба с очи, колкото да се изпитаме. Опита се да ме кашпирира, парирах го с дълбока непроницаемост. Пробва да ми събере очите, разчекнах му векторите. На свой ред го фиксирах в десятката, той се вкамени за миг, но тръсна глава и се посипа мазилка. Спря да се опъва на стария психар.
- Кажете ми - хванах го под ръка и тръгнахме край къртичините, - отдавна ли ви овладя чувството за мисия? Какво са за вас парите?
- О, и парите, и мисията винаги съм ги чувствал, дори когато съм бил без една стотинка, а хората не ми обръщаха грам внимание, дори не ми се присмиваха. Аз съм калЕн и обигран идеалист. Дори да спечеля милиарди, трилиони! - Гражданинът Г вдигна ръце към небето, - това няма да се промени, аз пак ще хвърча в облаците, аз пак ще обладавам Идеала.
- Разбирам. Случвало ли ви се да съчините корупционна схема, напълно имагинерна, да я разкажете по всички телевизии и докато се приберете вкъщи, схемата да е станала реалност, а вашият процент да е отчислен?
- Това е нещо естествено - каза той с безразличие и завря глава в къртичините като любознателен щраус. Така сгънат, той дансува известно време, дистилирайки утаечна информация. - Аз съм вдъхновен изрод - обясни той след като се надигна.
С няколко невъобразими движения той почисти калта от себе си.
- Възхищавам ви се - уверих го. - Всичко, в което сте заврян, е адски нехигиенично. А вие сте все така морално и физически чист.
- До якичката на ризата - потвърди той. - Но наистина всичката мръсотия около мен е уморителна. Аз действително не разбирам защо всичко трябва да е толкова мръсно? Кажете ми вие!
- Ще ви обясня. Има един френски писател, не искам да му казвам името - педераст и престъпник, ужасно зъл. Сигурно сте наясно, едва ли има на света нещо по-зло от зъл хомосексуалист. Та тоя долен човек все пак има много разумни наблюдения. Той например казва, че изящният изказ е като златна клетка за мисълта - не й дава да мърда. И неизящно посочва, че когато поетите рисуват Младенеца в слама, трябва да имат предвид и оборските миризми, и половите органи на добитъка. Вие сте Спасител и нямате право да бягате от клоаката, вие се вписвате в доклади и лоши практики, защото такъв е животът. Чистотата е само в облаците. И между нас казано - мисля, че в стерилна среда не бихте съхранили невинността на ума и сърцето си. Същият този писател, който ви споменах, в педерастията си изкарва всички като него - в неговите книги дори Хитлер е непоправим педераст. Опитайте и вие да направите всеки, когото докоснете, непоправим идеалист.
Усетил характерни интонации във вокала ми, Гражданинът Г изведнъж се разбуйства:
- Вие сте лекар - замахна той, но аз го спрях и запях с детски глас:
Мимо белого яблока луны,
Мимо красного яблока заката
Облака из неведомой страны
К нам спешат и опять бегут куда-то.
И т.н. (http://www.youtube.com/watch?v=q_IW_J9qlBc)
Гражданинът Г ритна една къртичина и падна по очи в есенната шума. Облаците прокапаха.