:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,217,850
Активни 87
Страници 1,077
За един ден 1,302,066
Технологии

Европа иска Космосът да е общ

Търсенето на нови ресурси извън планетата може да обедини човечеството
---
Във времена на криза, растяща безработица и продължаващи фалити на пръв поглед звучи малко кощунствено новината, че Европа иска да се заеме сериозно с изследването на Космоса. Едва ли европейските лидери не осъзнават този факт, но въпреки това Европейската космическа агенция (ESA) и Европейският съюз организираха първата в историята съвместна конференция посветена точно на тази тема. И в крайна сметка по всичко личи, че смятат да отделят средства за космически проекти. Защо?

Поради няколко значими причини. Техническата страна на въпроса е, че ако спрем за малко, а останалите продължат, можем да се окажем безвъзвратно изостанали. А Европа не би искала да остане в миманса по отношение на единствената дългосрочна еволюционна перспектива пред човечеството - Космосът. Но това далеч не е всичко.



Политически Космос



"Първата съвместна ЕС-ESA конференция за човешките изследвания на Космоса" се състоя в края на октомври в малък замък в покрайнините на Прага. Участниците бяха около 150. Впечатление обаче правеше, че не малко от тях всъщност са политически фигури - повечето държави бяха представени на ниво министри или заместник-министри, а лично добре познатият в България заместник-председател на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген ръководи събитието през целия ден. Това не бе никак случайно. Основна цел на конференцията бе да бъде решено какво е мястото на ESA, ЕС и държавите членки на двете организации в бъдещето на изследванията на Космоса.

Тук трябва да вметнем, че ЕС и ESA далеч не са едно и също. Членове на ЕSA са само 18 държави, като от тях 2 дори са извън ЕС - Швейцария и Норвегия. Доста от страните в ESA пък имат и национални космически програми, всяка от които дърпа в своя посока. Същевременно никоя от тях не би могла да направи нещо твърде значимо под формата на солов проект. Затова едната от водещите идеи е да се създаде обща политика, която включва предприемането на конкретни мерки на ниво общност, които да допринесат за една глобалната цел. Това включва до 2025 г. ESA вече да бъде разпознавана като общоевропейска инициатива, като космическата агенция на ЕС.



Извънземен обединител



Нотката на сплотяването е ясно доловима. Всичко това се случва точно в навечерието на официалното ратифициране на Лисабонския договор и от последната държава - член на ЕС, която по ирония на съдбата (а може би не) е точно страната домакин на конференцията. От европейските институции неформално заявиха, че възприемат изследванията на космоса като силен фактор, подпомагащ културното обединение на Европа, което несъмнено ще се търси още по-силно в следващите години при наличието на "президент" и "конституция" на ЕС. Всички си спомнят ефекта върху Източния блок при първия полет на Юрий Гагарин или пък как американското общество реагира на първите крачки на Нийл Армстронг на Луната. Европейските лидери имат нужда от подобно значимо събитие, което да бъде общо дело за всички страни в ЕС. Настроенията на Стария континент подкрепят тази теза.

Според проучване на Евробарометър, проведено сред 25 хил. души в 27-те държави - членки на ЕС, през юли 2009 г. мнозинството от хората в Европа са убедени, че участието в космически изследвания е значимо в стратегически аспект за общността. Средно 20% от отговорилите го смятат за "много важно", а още 43% за "важно". Повечето анкетирани вярват, че трябват дори допълнителни усилия. Европейците виждат ползата от космическите програми най-вече като увеличаващи човешкото познание (79%), осигуряващи по-добра защита на планетата (72%), начин да се намерят нови материали и енергийни ресурси (71%) и средство за иновации и икономическо развитие (70%).

Интересно в случая е, че българите са сред най-силно подкрепящите тезата, че трябва да се положат повече усилия в изследването на Космоса. 33% от анкетираните в страната са определили влиянието на тази научна област в бъдещото международно позициониране на ЕС като "много важно" (най-високото ниво сред 27-те държави), а общо 77% го подкрепят (трети най-висок резултат в проучването след Кипър и Гърция).



От съревнование към общи усилия



Космосът ще бъде ползван като ракета-носител за европейското самосъзнание, но в същото време ще бъде част от външната политика на съюза.

Космическите технологии, програми и инициативи имат различни цели. По някои от тях човечеството е постигнало принципно съгласие в глобален мащаб. Например в борбата с климатичните промени. Изследванията на Космоса, особено в частта на изпращане на хора или роботи към други планети обаче, до голяма степен си остава яростна надпревара. Всъщност, една от нескритите цели на конференцията бе да се потърси обединение по този въпрос. Европа постави на масата проблема, като открито заяви желанието си космическите мисии да бъдат в бъдеще съвместни инициативи и да се извършват от името на цялото човечество. За целта ESA ще се насочи 100% към коопериране.

Това доскоро би звучало смешно, най-малко заради принципните различия в целите и естеството на космическите програми на различните държави. Крещящ пример е Китай, където става въпрос за строго секретни военни операции. Последното изстрелване на китайски космонавти (т.нар. "тайконавти"), да кажем, бе държано в тайна до последния ден. В САЩ също повечето от астронавтите са с армейски чин, а мисиите им са финансирани от военния бюджет. В същото време Европейската космическа агенция е гражданска организация и ще си остане твърдо такава и в бъдеще.

Точно икономическата криза обаче може да се окаже факторът, който да обедини човечеството в търсенето на нови ресурси извън планетата Земя. Почти успоредно с провеждането на конференцията, от американската космическа агенция NASA се появиха сигнали, че в космическата програма на САЩ предстоят промени, което бе потвърдено и от присъствалия в Прага представител на NASA за Европа. Според европейски източници отвъд океана в момента не разполагат със сериозен бюджет за космически мисии. Затова се очаква американците да станат по-отворени към съвместни инициативи в областта, въпреки че не споменаха нищо конкретно. В същото време Индия, която беше представена лично от ръководителя на космическа програма на страната, ясно потвърди подкрепата за общи усилия. Подобно бе и отношението на Япония и Канада.

Другият важен играч на космическата сцена - Русия - също поддържа идеята за съвместни инициативи. Руснаците подчертаха факта, че всички държави инвестират в космически изследвания по време на криза, което е знаково и че специално за тях, тази инвестиция се отплаща и в знания, свързани с технологии, които се ползват на Земята. От РОСКОСМОС обаче звучаха малко резервирано относно целите на бъдещите инициативи и дадоха да се разбере, че приоритет за тях биха били програмите в околоземна орбита и тези за създаване на обща мрежа за предпазване на планетата от опасности със земен и извънземен произход. По неофициална информация, руската страна е предпазлива заради горчив опит с харчове от близкото минало и очаква гаранции за проекти с по-дългосрочно значение, в които да си струва да влее средства.

Големият липсващ на конференцията всъщност бе Китай, така че засега тяхната позиция остава неясна. В крайна сметка те могат да се включат до следващата година, когато ще се проведе втора конференция на високо ниво със същата цел, на която да бъде разгледан прогресът по официалните заключения на председателския борд тази година. А те, както стана ясно, са в полза на приемането на обща европейска политика за космически изследвания и мисии, която да включва пътна карта, приоритети и сценарии за човешки и роботизирани мисии в Космоса, да бъде основана на международно сътрудничество и да се намерят инструменти за финансиране в рамките на ЕС.
 ---
 ---
1
1047
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
03 Ноември 2009 02:27
И жените!Искаме и те да са общи!Кат космоса!

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД