|
| *** |
А всичко започна толкова обещаващо...
На оперативката в понеделник бе отчетено, че водата пак е поскъпнала, къде ще му излезе така краят - и някой се сети, че до най-отдалечения край на оградата има стар кладенец, за който никой не помнеше да е бил ползван някога. Наредиха на оперативния мениджър Георгиев да провери има ли вода в него и ако да, да вземе проби.
На следващия ден, следван от верните Гошо и Тошо, Георгиев си проби път през храстите до кладенеца. Той беше закован с дървен капак.
Работниците с голяма мъка го отвориха. Георгиев се приближи и надникна - беше почти пълен. Решиха да изпушат по една цигара по този случай, Тошо извади кибрит, драсна клечка и след като я използваха по предназначение, пусна остатъка в кладенеца.
"Ех, сега да имаше по една бира..." - мечтателно въздъхна Гошо.
Георгиев отвори уста да му обясни за употребата на алкохол в работно време, но така и си остана - понеже видя как в тревата точно зад работниците изведнъж се появиха три бутилки бира.
Той не вярваше в чудеса (макар че веднъж получи двоен бонус), но успя да запази самообладание. Изкашля се и внимателно добави: "И една луканка, смядовска."
Нищо не се случи. Георгиев се замисли и спокойно каза:
"Хайде, момчета - не е сега моментът за бира. Отивайте в цеха, обещах на супервайзора да ви освободя веднага, щом свършим. Бирата - след работа".
Когато работниците се отдалечиха, Георгиев се наведе и внимателно взе една бутилка от земята. Изглеждаше току-що извадена от хладилника. Той я разгледа срещу светлината и я остави. После взе шишето за пробите, върза го на конец и го спусна. Когато понечи да го изтегли, конецът се скъса.
"Абе кой ги прави тези боклуци бе, няма ли да фалира накрая..." - промърмори Георгиев и отиде в склада за друго шише.
Когато влезе, радиото предаваше новини.
"Днес неочаквано обяви фалит най-голямото предприятие за прежди и конци у нас. Кредиторите му вероятно ще предявят претенции..."
"Шефе, какво ти е...?" - уплашено попита склададжията, но Георгиев вече тичаше към кладенеца, осенен от прозрението: "Значи, важното е да пуснеш нещо вътре, независимо какво... Е, май си реших проблемите."
Когато стигна, мобилният му телефон иззвъня. Георгиев отговори с досада, докато се оглеждаше наоколо за камъче.
- Казвай.
- Колега, къде си? Трябваш ми за малко да погледнеш нещо.
- Зает съм в момента - нали шефът ми нареди да се заема с оня стар кладенец... Мъча се тука... - камъчета не се виждаха и Георгиев почна да се ядосва.
- Аха, мъчиш се - на чист въздух, така... кеф. А аз да правя отчети.
- Ами ела да видиш какъв е кеф! - изкрещя Георгиев и прехапа езика си - но късно. Понеже до него се появи търговският мениджър Стефанов.
- Ама какво... Помощ! - изкрещя Стефанов.
- Мълчи бе, ще научат всички! Това е магия.
- Магия?! Георгиев, ти си сериозен човек, недей така!
- Какво "недей"? Не видя ли какво стана? Гледай сега - Георгиев извади монета и я хвърли в кладенеца. - Какво е най-голямото ти желание напоследък?
Ами... Петрова да ми донесе оная справка, дето...
- Идио.. - Георгиев не довърши, понеже се появи и Петрова. Със справката в ръка.
- Лоша работа, момчета! Съвсем съм изперкала напоследък. Дори не помня как съм дошла до тук. Това, стресът, не е шега работа - тя сложи справката на ръба на кладенеца, но папката се плъзна и падна във водата. - Ако знаете как мечтая да съм сега на някой необитаем остров, да гледам океана.. .- и понеже реши, че може да прозвучи егоистично, добави: - с вас двамата, де...
- Не-е-е...! - извика Георгиев, но бе късно.
Риба нямаше, а Стефанов падна за шести път за деня и се отказа. Петрова упорито ровеше пясъка с пръчка.
- Почини си - каза язвително Георгиев. - Погледай океана. Сега ти се е паднало.
- Ама вие трябваше да ме предупредите...
В този миг нещо проблясна във въздуха и предметите се завъртяха пред очите им.
...Гошо започна смутено:
- Шефе, аз му казах на Тошо да не хвърля празната бутилка в кладенеца, ама той... Викам му - е сега да са тука мениджърите да те видят...
- Донеси чук и гвоздеи - прохриптя Георгиев. - Веднага. И оставете последната бира.
Година по-късно късно във вестниците вече пишеха за холдинга, собственост на Георгиев, Стефанов и Петрова. Разказваха се обикновените легенди - как купили два декара земя от бившата си фирма, на които имало само бурени и запустял кладенец, взели няколко лопати и мотики да я обработват - и полека-лека станали милионери... Но никой, естествено, не вярваше.
А напразно.
