|
| *** |
Напоследък именно по този светъл (или тъмен, вече не знам!) повод юбилейни мисли и спомени нахлуват в главата ми.
Преди 10 ноември бяхме двеста. Максимум. Уволнявани, изключвани, подслушвани, проследявани, арестувани. Ама инат.
След 10 ноември дойдоха на първо време още двеста хиляди. Повечето - Техни Настоящи Бившества. Сега те уволняваха, изключваха, подслушваха и прочие. Включително и нас. Обаче ние и тъй бяхме свикнали.
Имаше един Мишо. Запомнил съм го като Шушумишо. Викаше "Бивши комунисти и бивши негри няма!" Викаше ни го в лицата. С антикомунистическа смелост. Просто защото някои от нас бяха изхвърлени точно от там, където него, въпреки напъните, не го бяха приели. Щото беше такъв боклук, че и за чеп за зеле не ставаше. За чеп за шира не съм го пробвал.
Мен ме канеха, пъчи се Шушумишо, да вляза в Клуба (за подкрепа на гласността и преустройството, санким), че как ме калесваха, че как ме молеха, то едни многобройни делегации, то на колене ми падаха, но аз "Не", твърдо "Не" плюс "Йок" плюс "Невър" плюс "Невърмор" плюс Едгар Алън По. Там е бъкано с комунисти, им казах, вика, аз при комунисти не излизам, та камо ли да влизам. Жамe и Но пасаран в дискурсивен ракурс!
Ех, ти, Шушумишо, октомвриец млад, както бе писал едно време Асен Разцветников. Като не щеш при комунисти, да беше отишъл при Тренчев, при Фори, при Илия Минев, гигантино антикомунистический! Що просто не си кажеш, че те е било шубе, батювото, ще те разберем! Чували сме, че бивши шушумиги няма, ето, и ти беше и си остана такъв, да те пита човек сега пък от какво те е страх, да те пита и отговор да не чака.
И един Цено се довлече в победилата демокрация. След като с риск за живота си и горнооряховско ме-кане рипаше около парламента и викаше "Няма да работиме за червените свине!" Викахме му Олигоцено. 20 години асистент - пукната дисертация. Можех и сто дисертации да напиша, се изповядваше, но бях решил да протестирам срещу комунистите и никаква дисертация да не им защитавам. Ашколсун, си шепнехме, здрав антидисертационен антикомунист! Обаче пък сега, при свободата, като се запретне, като напрегне оня ми ти евристичен ум, на конвейер ще ги вади, дисертация след дисертация, сергия може да опъне. И какво? 20 години демокрация - пукната дисертация. Просто било некадърно момчето.
Та за някои трагически персонажи твърдението е валидно. Бивши простаци, бивши шушумиги, бивши некадърници наистина няма.
Некадърниците преди Десети си останаха некадърници след Десети.
Простаците преди Десети си останаха простаци след Десети.
Шушумигите преди Десети си останаха шушумиги след Десети.
В строго научен план става дефинитивно ясно как българската история демонстрира актове на промяна на националния манталитет чрез запазването му един и същ. Или в трансцендентална терминология: разрушаването на статуквото води до запазването на статуквото.
При подобни случаи тоест става дума за своеобразни странични експликации на народопсихологическата аксиома на Василев за реализирането на цивилизационен перпетуум без цивилизационно перпеткане.
Затова на такива, които изобщо не показват нито желание, нито умение да перпеткат, им викам Техни Настоящи Бившества. Те и вчера са били, и днес са, и утре ще бъдат същите ерзацчовешки разклонения.
А бивши комунисти впрочем има - обяснил го е Уинстън Чърчил.
И поне един бивш негър знам - Майкъл (мир на праха му!) Джексън.
