Трезорите вече са пратили идеите си, които предвиждат промени в 7 закона, на министерствата на финансите и правосъдието, на БНБ и парламента.
Още през март м. г. новият Граждански процесуален кодекс даде право на частните съдебни изпълнители при запор на автомобили да искат от МВР автомобилът на длъжника да бъде спрян от движение за срок от 3 месеца, като му се отнеме регистрационният талон. МВР обаче отказва да прилага мярката с оправданието, че няма правомощия по специалния закон, т. е. Закона за движение по пътищата. Така, въпреки просрочените борчове и наложения запор, длъжниците продължават да ползват колите си, продават ги или ги крият, като ги дават на приятели. За да избегне проблемите, русенският частен съдебен изпълнител Иван Хаджииванов прибягна до прибиране на возилата с паяк. "Очаквахме, че КАТ ще спре МПС-то от движение, ние ще го вдигнем и ще го дадем на пазач на разноски на длъжника. В рамките на три месеца чакаме парите и ако няма плащане, откриваме процедура за публична продан на автомобила. За съжаление обаче тази схема не се случи", коментира наскоро частният съдебен изпълнител Мариян Петков.
Затова от Асоциацията на банките предлагат да се внесат поправки в Закона за движение по пътищата. "С промените МВР ще има основание да дава справки и удостоверения на съдебните изпълнители за регистрираните МПС и да обезпечи успешното принудително изпълнение върху автомобила", твърдят от АББ.
Бизнесмени, които ръководят фирми с големи дългове към бюджета, банки или предприятия, да не могат да напускат страната, искат още от АББ. В момента това ограничение може да се приложи спрямо граждани, които имат неплатени лични данъци, или собственици на фирми. Според предложението длъжниците ще могат да излизат зад граница, ако имат лично имущество, което покрива дълга, или ако представят съответни обезпечения.
Банките настояват също да се сложи край на симулативните продажби на имущество на длъжниците. Те се оплакват, че има бум на фиктивните търгове - купувачите се наговарят помежду си да не наддават или спечелилият да не внесе сумата в срок, за да отиде имуществото при класирания на второ място, който е предложил много по-ниска цена. Така един апартамент се спазарява за 80 000 лв., а банката изкарва много по-малко. От това губи не само кредиторът, но и длъжникът, който би могъл да получи пари, ако при продажбата цената надскочи размера на дълга му. Затова банките искат всеки, който спечели наддаване, а после не плати цената в 7-дневен срок, да губи депозита за участие в търга.
Трезорите искат още да могат да се пускат на търг и обекти на индустриална собственост - патенти, търговски марки, промишлен дизайн и др. Това означава, че ако фирмата има големи дългове, тя ще може да загуби търговската си марка, защото съдебният изпълнител ще има право да я продаде на друго дружество, така, както продава примерно офисите и мебелите й.
Асоциацията на банките настоява и за промени в Търговския закон, с които се ограничава до минимум възможността банката да не може да си събере парите от длъжник, който обяви фиктивен фалит със задна дата. Сега има възможност датата на несъстоятелността да се определя произволно назад във времето и това позволява да се прилагат схеми за измама. Длъжникът например може сам да поиска от съда да бъде обявен във фалит, като "разкрива", че е изпаднал в несъстоятелност още преди да е взел кредита от банката. А според Търговския закон запор или ипотека на имущество са нищожни, ако са направени, след като някой е изпаднал в несъстоятелност. Така трезорите веднъж губят от това, че задлъжнялата фирма не си плаща кредита, и втори път губят от това, че не могат да си приберат обезпечението. Затова банките предлагат всяко искане за несъстоятелност да излиза веднага в специална форма на Търговския регистър, така че те да научават бързо и да имат време да реагират.
Трезорите искат още да могат да се пускат на търг и обекти на индустриална собственост - патенти, търговски марки, промишлен дизайн и др. Това означава, че ако фирмата има големи дългове, тя ще може да загуби търговската си марка, защото съдебният изпълнител ще има право да я продаде на друго дружество, така, както продава примерно офисите и мебелите й.
Асоциацията на банките настоява и за промени в Търговския закон, с които се ограничава до минимум възможността банката да не може да си събере парите от длъжник, който обяви фиктивен фалит със задна дата. Сега има възможност датата на несъстоятелността да се определя произволно назад във времето и това позволява да се прилагат схеми за измама. Длъжникът например може сам да поиска от съда да бъде обявен във фалит, като "разкрива", че е изпаднал в несъстоятелност още преди да е взел кредита от банката. А според Търговския закон запор или ипотека на имущество са нищожни, ако са направени, след като някой е изпаднал в несъстоятелност. Така трезорите веднъж губят от това, че задлъжнялата фирма не си плаща кредита, и втори път губят от това, че не могат да си приберат обезпечението. Затова банките предлагат всяко искане за несъстоятелност да излиза веднага в специална форма на Търговския регистър, така че те да научават бързо и да имат време да реагират.
. Тия банкови инспектори да не са ги събирали от кол и въже!? После плебсът им бил виновен, че те нямали капацитет да осмислят икономическата ситуация.
,