"Симеон: Господин или цар? Еднакво практично е", предава "Труд" житейските мъдрости на г-н Царя. Мине, не мине, па току изникне този добродушен пенсионер, богат на поуки и сантиментален диалект.

"И аз се питам защо хората се чудят как да ме наричат - Ваше Величество или г-н Сакскобургготски. И двете са еднакво практични" - мъдрецът прави жест, колкото величав, толкова и скромен. И показва, че не е човек, дето като някакъв лабилен датски принц ще си трови житието с кофти въпроси - такъв ли да бъдеш, онакъв ли, да те бъде ли въобще. (Прелитащият впрочем никога не се е чудил как да се обръща към Дядо Цар - където го срещне, пада по очи и артикулира: "Ваше реституционно горичество...")

За разлика от практичния Господар на витиеватия изказ, една медийна група вчера хвърля читателя в хамлетовски изпитания и подтиква към печални размисли:

Да бъдеш или пък напротив? Ако ще бъдеш - кой по-точно? Достатъчно ли е да бъдеш себе си, достойно ли е туй? И разни от този сорт налягат публиката при запознанството с фаталната стр. 13 на "Монитор". Там е публикувана мисъл, за която се твърди, че е на Оскар Уайлд, но находчиво е илюстрирана с лика на Шекспир! Пусти портрети - те биват изменчиви - като "Портретът на Дориан Грей", да речем. Да му се не види - двамата велики англичани са разделени от столетията, но какво са триста години между гении? Вселенските умове нагъват килима на времето, както си щат, и си напасват шарките по естетически и морални, а не по темпорални критерии.

Големите идеи и личности също тъй разсичат и нагаждат пространствата, равнявайки ги по себе си. В тоя свободен дух "Експрес" съобщава, че: "КИТАЙСКИЯТ държавен и правителствен говорител КИМ ЧЕН ИР" извършил нещо си... На снимката към дописката все пак стои образът на севернокорейския Любим ръководител - държи кукурузен мамул.

А можеше да е Хрушчов...