Бизнесменът Спас Денев е пич, та дрънка. Дрънка какво ли не. По всяко време. Но предимно го дрънка в гаражчето при Петров-Водкин. То така си и пише на табелата: "При Петров-Водкин". Бай Пешо, който по документи си е Петров, твърди, че Водкин му е брачната фамилия, щото се е венчал за питието. Бил закърмен със зубровката, минал през сталичната, а сега изобщо няма грешка относно асортимента си - може да ти каже за всяка от наличните му български водки от коя партида украински спирт е правена.
Постоянно присъствие пак изпълни гаражчето, но този път поводът беше скръбен. Дядо Стефан се спомина. Много се гордееше, че е от малцината кореняци софиянци в квартала. Снощи пак се черпиха, той пак обърна каскета с козирката към тила (винаги го правеше след третата водка) и си тръгна с бастуна под мишница, дето май го носеше само да повдига на жените полите. Е, вече нямаше да ги задиря - легнал си, ама не се събудил.
- Това е животът - раздрънка се философски бизнесменът Спас Денев. - Обаче кофти работа. Не е за умиране в днешно време... - всички го погледнаха с любопитство и той уточни: - При тия скъпи погребения... Абе, човек трябва да си е надвил на харча, за да си позволи такъв лукс.
- Така е - съгласи се Радо от Топлофикацията, - ще му се разплаче на дядо Стефан фамилията.
Гаражчето се разтресе - от съседното тръгна циркулярът на Киро Дърводелеца. Миг след това прозвуча и гласът му - пееше "Ти забрави бащин край".
- Тоя барем днес можеше да си трае - процеди през зъби Петров-Водкин, па сипа и на себе си.
На всички им стана нервно. Наистина циркуляра що-годе го понасяха, ама оперните арии им идваха в повече.
Бизнесменът преполови чашата си и отново се раздрънка:
- Дядо Стефан поне наследствен гроб има, щото и това сега е голям проблем. Няма места в софийските гробища, в чудо са се видели общинарите. Ама нали са много прости като... - потърси подходящата и я намери: - като депутатите, нищо свястно не могат да измислят. Някакъв предложил да ни погребват на етажи, един връз друг.
- Ай стига, бе! - ококори се Дани, дето разправяше, че е архитект, а си беше чертожник. - От едни панелки в други...
- Аз ако бях общинар - продължи да дрънка Спас Денев, - веднага щях да намеря решение на проблема. Защото гениалните неща - изпъчи се той - са много прости.
- Е нали и общинарите са много прости - обади се Радо, - защо не измислят нещо гениално?
- Не ме прекъсвай, момченце - кипна бизнесменът.
- Добре де - тръгна да успокоява топката Петров-Водкин, - а ти как щеше да решиш проблема?
- Много просто! - беше отговорът и наистина прозвуча гениално: - Щях да предложа всички столичани да бъдат погребвани по родните им места!
В този сюблимен момент звънна джиесемът му. Спас Денев го лепна на ухото си и дълго време стоя със зяпнала уста. После стана, пооправи сакото си, помести вратовръзката си и се раздрънка най-тържествено:
- Това е животът! Едни си отиват, идват други. Водкин, дай на всички по едно! Роди ми се син!
- Пич си, Спасе! - така ревна постоянно присъствие, че циркулярът и оперната ария оттатък секнаха. (Е, как да не му се зарадват на човека - женски татко беше, три щерки имаше, ама ето че му се роди и син.)
Па като почна едно черпене...
- Спасе - рече по някое време присламчилият се Киро Дърводелеца, - ама на жена ти хич не й личеше...
Бизнесменът се огледа, обърна чашата си на екс и промълви:
- Ако разбере, ще й проличи!
Ако разбере, ще й проличи!