Напоследък всекидневието ми се изпълва с ежедневни проблеми.

Ежедневието ми, наопаки, потъва в сивотата на скучното всекидневие.

За да преодолея непреодолимото противоречие, демократичния стрес и последиците от свинския грип за карловския пушен суджук, последователно и упорито опитвам да мисля върху определени извънвсекидневни феномени, със своето безсмислие неподлежащи на каквото и да било осмисляне.

Ето, отминаха дунанмите около двадесетгодишния преход. Ония с живите спомени повъздишаха носталгично по романтиката и надеждите. Армията следдесетоноемврийски революционери обаче попари еуфорията. Кво толкова се е случило на тази дата, попита армията. Нищо толкова не се е случило на тази дата, отговори армията. Трябваше да дойдем ние, за да се случи нещо.

Как какво се е случило, бе, как какво се е случило? Тия не помнят ли, че на десети ноември 1989 геоинклиналната инверсия на земните полюси пресече екваториалния перигей на разстояние около пет милиона парсека от ядрото на галактиката "Магеланови облаци". Помнят те, помнят много добре, ама се правят, че не помнят, понеже не им отърва!

И пак ето, великият бард на Ломбардските алебарди Кирил Маричков се разбесня на върло комунистическите отрепки, запълнили зала 1 на НДК, за да слушат песните на групата ЛЮБЭ. А на кого е любима тази репресивна група, съска презрително той, на олигарха Путин. А щом той ги харесва, целият прогресивен свят трябва да ги мрази.

Ей, пурист, има и други обекти, подлежащи на ликвидиране: любимото на китайския фашага Чан Кай Ши българско кисело мляко, любимата на сатрапа Саддам Хюсеин "Малка нощна музика", любимият на камбоджанските убийци Пол Пот и Йенг Сари ориз с домати, любимият на тирана Слободан Милошевич отбор "Манчестър Юнайтед", любимото на нацисткия садист д-р Менгеле френско шампанско, любимият на сенегалския канибал Балумба Малумба есенен залез, да не изброявам всичко, че ще му се завие свят. А, и България ще се наложи да резнем наполовина, по милион неща си падаше диктаторът Тодор Живков. Включително впрочем и по "Щурците" на Маричков.

После държавният ковчежник Симеон Дянков предложи някои министерства и агенции да бъдат изнесени в провинцията.

Страхотна идея, свалям му всичките си шапки! Ама що само някои! Изнасяй ги всички, бе, Дянков! Тъкмо и трафика ще нормализираме, с боклука най-накрая ще се оправим, помиярите ще се юрнат и те след келепира, това национален мутробизнес "елит", това ВИП брадъри, брадърки и брадавици, сървайвърки и просто сервитьорки, айдълки, данс старки и прочие, Евгени Минчев и Азис ще си ги вземете също, нали, та току заприличала София на нормален европейски град!

А като капак на всекидневното ежедневие, Симеон Сакскобургготски разкри пред Би Ти Ви многовековно благородство: "И аз се питам, пита се благородният вековник, защо хората се чудят как да ме наричат - Ваше Величество или г-н Сакскобургготски. И двете са еднакво практични".

Аз, примерно, никога не съм се чудил как да го наричам. Винаги съм го наричал "Мадридският пилигрим". Пред приятели също, само че не "пилигрим", а друг термин, започващ с "п" и завършващ на "рю". Във военното училище в Щатите са му викали "Кадет Рилски". Ако става дума, еднакво практични са и "Школник Старопланински", "Фатмак Пирински", "Курсант Витошки", "Акселбант Пиренейски", "Фелдкурат Тилилейски".

Спомням си как още живият застойник Леонид Илич Брежнев скромно пъчеше самочувствие до вече покойния Владимир Илич Ленин и решаваше сходни проблеми с наименуването, упътвайки партийните си таваришчи: "Называйте меня просто Илич!"

Предлагам да наричаме и г-н величеството просто "Илич"!

По-практично от това - здраве!