Работната визита на македонския премиер Никола Груевски продължи около половин час и беше по негова инициатива. |
Македония очаква две големи европейски събития - отпадането на визите и обявяването на официална дата за започване на преговорите за присъединяване към ЕС. Визите на македонците за Шенгенското пространство падат от 19 декември, но насрочването на дата за преговорния процес е под въпрос заради изострянето на отношенията с Гърция. Атина настоява Македония да избере ново име - Нова, Горна или Северна Македония. Освен това Гърция иска да се преименува и етническата идентичност - северномакедонци или новомакедонци. Заради този спор Гърция блокира македонската кандидатура за членство в НАТО.
"Обещахме подкрепа за НАТО и ЕС, но тя не е безрезервна, а на база изпълнени ангажименти. Условията са: не на езика на омразата, не на търсенето на конфликти и толерирането на групи в България, които създават проблеми", обяви след срещата с Груевски премиерът Бойко Борисов. Според него самото идване на Груевски в София по този начин е знак, че Македония е готова на такива гаранции.
"България настоява и за официалното поемане на ангажименти срещу антибългарската пропаганда в Македония", обясни още Борисов. За целта страната ни е подновила искането Македония да подпише двустранен договор на базата на изготвена през 1999 г. декларация за добросъседство. "Ако документът бъде ратифициран като договор, ще доведе и до законодателни промени в Македония, които да обезпечат прилагането му", обясниха дипломати.
Три ключови текста има в декларацията от 1999 г., обясни след срещата зам.-министърът на външните работи Марин Райков.
Според документа конституцията на Македония не може и не трябва в бъдеще да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Македония. Този текст е насочен към евентуални претенции за съществуването на македонско малцинство у нас, предвижда се и недопускането на организации и групи със сепаратистки цели. Визира се ОМО "Илинден", която според българските власти нарушава правата и свободите на други лица, защото се стреми да създаде македонска нация сред население, което принадлежи към българската нация и иска налагането на македонско самосъзнание и институции в Пиринския край.
Декларацията предвижда още и двете страни да предприемат мерки за предотвратяване на недобронамерената пропаганда от страна на институции и агенции. Експерти разясниха, че това е свързано с медийната регулация в западната ни съседка и ограничаването на държавни и частни медии, които пропагандират антибългаризъм. "Държавните радиа и телевизии трябва да пазят добрия тон. Изпълнявайки критериите на ЕС, те самите приемат задълженията, които трябва да спазват, и добросъседството е едно от тях", обясни и премиерът Бойко Борисов.
Той допълни, че българите и македонците са съседски и братски народи и трябва да търсят и честват заедно датите, които ги събират.
"Трябва да оставим историята на историците и да се заемем с настоящето, живеем в XXI век и наша задача е да подобрим живота на гражданите", коментира след срещата и премиерът Никола Груевски. Той се изказа кратко, без възможност за задаване на въпроси. Според Груевски падането на визите на Балканите е голям плюс за региона: "На Болканот ке нема граници и ке работат каде и да сакат", обясни той. Груевски, който не ползваше преводач, подмина скандала с изказването му в Австралия, че няма егейски, вардарски и пирински македонци, а просто македонци.
ОТНОШЕНИЯ
Опитите за налагане на тезата за съществуване на македонско малцинство у нас години наред пораждат проблеми с отношенията ни с Македония. Кулминацията им бе желанието на ОМО "Илинден" да се регистрира като политическа партия, защитаваща правата на македонското малцинство у нас. България бе осъдена за този отказ в Страсбург. По същия ред бе осъдена впоследствие и самата Македония заради забраната на пробългарския Съюз на гражданите "Радко". Отношенията ни с Македония се обтегнаха и заради съдебната сага около Спаска Митрова. За такива случаи декларацията от 1999 г. предвижда сътрудничество по граждански, наказателни и административни въпроси.
Декларацията предвижда още и двете страни да предприемат мерки за предотвратяване на недобронамерената пропаганда от страна на институции и агенции. Експерти разясниха, че това е свързано с медийната регулация в западната ни съседка и ограничаването на държавни и частни медии, които пропагандират антибългаризъм. "Държавните радиа и телевизии трябва да пазят добрия тон. Изпълнявайки критериите на ЕС, те самите приемат задълженията, които трябва да спазват, и добросъседството е едно от тях", обясни и премиерът Бойко Борисов.
Той допълни, че българите и македонците са съседски и братски народи и трябва да търсят и честват заедно датите, които ги събират.
"Трябва да оставим историята на историците и да се заемем с настоящето, живеем в XXI век и наша задача е да подобрим живота на гражданите", коментира след срещата и премиерът Никола Груевски. Той се изказа кратко, без възможност за задаване на въпроси. Според Груевски падането на визите на Балканите е голям плюс за региона: "На Болканот ке нема граници и ке работат каде и да сакат", обясни той. Груевски, който не ползваше преводач, подмина скандала с изказването му в Австралия, че няма егейски, вардарски и пирински македонци, а просто македонци.
ОТНОШЕНИЯ
Опитите за налагане на тезата за съществуване на македонско малцинство у нас години наред пораждат проблеми с отношенията ни с Македония. Кулминацията им бе желанието на ОМО "Илинден" да се регистрира като политическа партия, защитаваща правата на македонското малцинство у нас. България бе осъдена за този отказ в Страсбург. По същия ред бе осъдена впоследствие и самата Македония заради забраната на пробългарския Съюз на гражданите "Радко". Отношенията ни с Македония се обтегнаха и заради съдебната сага около Спаска Митрова. За такива случаи декларацията от 1999 г. предвижда сътрудничество по граждански, наказателни и административни въпроси.