|
| *** |
Отперих му един гаден поглед, а той ме попита:
- Гражданино цивилен, вие имате ли целулит?
- Абе няма ли рубежи за превземане и водни прегради за форсиране, та се закачаш с хората? - отвърнах му, докато преценявах къде точно да го фрасна.
- Май не подходих както трябва... - посмути се той. После обясни: - Не бих ви безпокоил, гражданино цивилен, обаче обмислям новата военна доктрина на българската армия.
А така! Това му и казах:
- А така! И защо на улицата?
- Ние, военните, можем да мислим навсякъде! - скромно сподели той.
- Браво! И какво измисли?
- Тези неща са секретни, гражданино цивилен - огледа се униформеният.
- А да задиряш женени мъже по спирките не е секретно, така ли? - срязах го.
- Ама няма такова нещо! - дръпна се той. - Обмислям новата военна доктрина и едновременно се чудя!
- Чудиш се, а?
- Тихо да не чуе врагът! Съвременната война се измени до неузнаваемост, гражданино цивилен! Днешните врагове не са чуждите армии, враговете днес може да са навсякъде и да нападнат във всеки един момент!
- Лоша работа - признах.
- Няма страшно! - успокои ме военният - С колегите командири гледаме телевизия, за да видим какви са приоритетите на обществото в момента, с какво се бори то сега, за да насочим усилията си там.
Прозвуча ми разумно. Попитах:
- И какво открихте?
- В момента обществото се бори с целулита, окосмяването в места, които са военна тайна, пърхута, запека и разстройството.
- Така ли?! Сигурен ли си?
- Напълно! Пуснете си телевизора, гражданино цивилен и вижте какво се върти денонощно! Целулит, окосмяване, пърхут, запек и разстройство!
- Много и различни врагове!
- Така е, налага се да воюваме на 5 фронта!
- Ще се справи ли българската армия? - поинтересувах се.
- Нямаме избор! - въздъхна мъжки той. - Българският войник назад не знае! Освен това се надяваме, че и НАТО ще помага.
- Как ще воювате с тези врагове?
- Ама между нас да си остане! - той сниши глас - Ще използваме добрата военна практика. Смятаме да съберем страдащите от запек и страдащите от разстройство, да обменят опит и да се получи взаимно омаломощаване на двата противника.
- Ами пърхутът? - попитах.
- Установено е, че страдащите от запек или разстройство не се притесняват за пърхута си. Това е пътят към победата над него!
- Целулитът?
- Ето над това мисля в момента и не мога нищо да измисля! - разпери униформени ръце той.
- Защо не използваш древното китайско военно правило?
- Кое правило? - наостри уши кадровият.
Цитирах:
- "Ако седиш достатъчно дълго край брега на реката..."
- "...рано или късно течението ще довлече трупа на твоя неприятел"! Сун-Дзъ, "Изкуството на войната"!
- Точно така.
- Как не се сетих! - радостта му надхвърляше рамките на устава. - А според вас, гражданино цивилен, къде е по-добре да чакам трупа на целулита - тук или на топло в щаба?
- В това грипно време на открито, разбира се, е много по-добре, отколкото в затворено помещение.
- Значи оставам тук да чакам! - отсече той.
- Аз пък ще се кача в рейса! - отсякох аз.
И се качих.
