|
| *** |
- Бимбалов, ти трябва да се съгласиш! - наруши тишината Първанов. - Ти си длъжен да кажеш да!
- Барозу през ден ми върти телефона! - Бойко Борисов нервно размърда схванат от дълго седене гръб. - Какво става? Чакаме! Викам му: "Добре, бе, Барозу! Работим по проблема!" А той не и не: "Работите, ама нищо няма черно на бяло!"
Каза това министър-председателят, после стана, отиде до седналия на стол в центъра на кабинета Бимбалов, сложи ръка на рамото му и със затрогваща мъжка откровеност прошепна:
- Бимбале, трябва да го направиш! Поколенията ще ти бъдат благодарни, Бимбале!
- Румънците го направиха, в Латвия вече три случая отчетоха, словаците направо праха им дишаме, толкова са напред, само ние поне един прецедент нямаме, ей така, от кумова срама! - намеси се и външната министърка Румяна Желева. - Просто срам ме е да гледам колежката Аштън в очите!
- А може би просто наистина у нас няма такива случаи! - прошепна Бимбалов. - Ей така, представете си, няма!
В сумрака, лицето му, бледно и напрегнато от вътрешна болка, сякаш флуоресцираше.
- Няма няма! Щом Брюксел го иска - има! - със стоманени нотки в гласа се обади Цветан Цветанов. - Разбираш ли, рискуваме пак да спрат парите за магистрала "Тракия"!
- Разбирам, но и вие трябва да ме разберете! Имам жена, деца, съседи, приятели... Досега съм живял почтено. Какво ще кажат, като утре всички вестници, радиа и телевизии захванат "Бимбалов това, Бимбалов онова"...
- Имаме канали, чрез които на най-близките ти ще бъде намекнато, че нещата не изглеждат съвсем така, както ги представят медиите - потърка набола брада главният прокурор Велчев. - Ти само се съгласи, а ние ще се постараем да им внушим, че казусът е сложен.
- Бимбале, разбери, един ден нацията ще научи какво си направил ти за нея - наведе глава и почти допря чело в челото на Бимбалов, премиерът. - Ще дойдат години, когато портретът ти ще виси във всяка класна стая, във всеки кабинет, навред из страната! Редом с портретите на Левски и Стоичков!
- Да или не, Бимбалов?! - с тежка държавническа решимост попита президентът. - Трябва да вземеш национално отговорно решение, Бимбалов! Призовавам те да го вземеш!
Мрачна, бих казал зловеща, тишина се възцари в кабинета. Напрежението беше огромно, министърката на правосъдието тихо изхлипа на стола си, а един върховен съдия така тежко въздъхна, че празната чаша върху президентското бюро звънна...
- Добре! Ще го направя! - прошепна, по-скоро изстена, Бимбалов.
Ах, каква бурна радост заля кабинета, как се запрегръщаха участниците в съвещанието, как се нахвърлиха да целуват и прегръщат Бимбалов - няма гол, вкаран в последната секунда на добавеното време на второто полувреме, който да предизвика такава експлозия на щастие и победа!
Най-тежкият проблем на България беше решен!
Още тази вечер заместник-министър Цеко Бимбалов щеше да бъде заловен в момент, в който взима от представител на търговска фирма подкуп от 100 000 евро. Всичко до тук беше подготвено и организирано съвсем като истинско, липсваше само съгласието на Бимбалов. Сега и то беше налице... От години Брюксел настоява най-после един висш държавен чиновник да бъде уличен и осъден за корупция!
Най-после и това щеше да се случи!