Понеже напоследък доста се спори дали у нас се прави "чиста" наука, или нещо наукообразно, което обаче никой не иска да купи и за жълти стотинки, реших да проведа собствено разследване. Насочих се към една водеща (според нея самата) институция.
Посрещна ме самият ректор - уважаван мъж с много научни разработки. Бях чувал, че без тях албанската атомна физика нямало да е същата. Покани ме човекът да седна, почерпи ме с кафе и бонбони, а после предложи да ме разведе из владенията си. С радост приех.
Първо посетихме секцията по древна история. Тук заварихме няколко сътрудници, наведени над парче от глинена плочка. Беше ми обяснено, че това е артефакт от самата Атлантида, купен за огромна сума, който, ако бъдел разчетен, щял да хвърли светлина върху най-голямата загадка на историята. Около него спореха няколко души.
- Е, докъде стигнахте? - попита възбудено моят домакин.
- Ами... - изкашля се единият, - почти сме готови. Тук пише : "...И накрая днес царят отсече - ако до довечера не го пуснете този колайдер - отидоха ви главите..."
Бях впечатлен. Ето какво значи да спасиш човечеството.
После посетихме отдела по лексикография, фразеология, етимология и енология. На мен ми се стори малко странна комбинацията, но ми обясниха, че последното го включили, понеже звучало подобно, а и много обичали вино.
Та там видях голям лабиринт, в който вълк гонеше агне. През около десет минути хвърляха мрежа върху вълка, връзваха го и един доцент мереше врата му с шублер. Останах леко изумен.
- Не се чудете - обясни домакинът, - проверяваме вярна ли е пословицата "На вълка му е дебел вратът, понеже сам си върши работата". Искаме да разберем докъде се простира истината и откъде започва народното творчество. Е - как е, колеги - дебелее ли?
Измерващият поклати глава.
- Може би процесът изисква повече време - предположи моят домакин, - или не осигуряваме необходимата точност на измерване. Поръчайте нов шублер от Япония, по-прецизен. Впрочем, и още малко вълци, че като го гледам този - заприличал е на хрътка...
После се обърна към мен и въздъхна:
- Абе казвах им аз да не се захващат с толкова сложен проблем, ама на - младо-зелено. Да бяха взели "Апетитът идва с яденето" или "Краставите магарета и през девет земи се подушват" - и командировки повече, и щяхме да хапнем. Обаче те не - щели да спасяват дивата природа... Да мерят тогава.
Докато вървяхме по коридора, предпазливо изказах опасение, че да - всичко това е хубаво, но сега времената са други, от науката се изисква все пак и някакъв практически резултат, приложим в ежедневието. Домакинът кимна и ме въведе в подразделението, занимаващо се със софтуер. После ми показа една малка програма:
- Ето, това може да се добави към всеки мобилен телефон. Нарича се "Пак се успах". Значи, въвеждате обичайния си час на събуждане и номера на прекия си началник и ако 10 минути след включване на алармата не я деактивирате, автоматично до шефа ви се изпраща СМС: "Много съжалявам, тъщата внезапно се разболя, трябва да я заведа на лекар, няма да се бавя много." Има и опции за жени - до свекъра, свекървата, има вариант "избухна пожар във входа", "комшията гони жена си с брадва по стълбището и ме е страх да изляза" и т.н. А вие през това време спокойно си закусвате, карате внимателно, без да бързате, не сте заплашен да предизвикате автопроизшествие и т.н... Предложили сме го вече на водещи производители и чакаме отговор.
Излязохме на двора. Слънцето ярко грееше, а един научен сътрудник с брадва съсредоточено чупеше пейките наоколо. Изглежда съм бил доста учуден, понеже домакинът поясни:
- Колегата е икономист. Знаете ли италиански? "Banca rotta"* - оттам произлиза изразът "банкрут". В момента той изследва последиците от финансовата кризата - та се налагат и някои експерименти. Не се тревожете, ще ги сменим после.
Тръгнах си със смесени чувства. Все пак, стараеха се хората, работеха. Само това с колайдера никак не ми хареса, но пък - може и преводът да не е съвсем точен, нали?
Да се надяваме.
_____
*Счупена пейка (ит.)
Аз пък, понеже се интересувам от социопатология, се насочих към група "обществени паралитици" (според собственото им скромно мпризнание).
И ги питам:
- Как да постъпим с БАН?
- БАН-вате го, как - рече социолога Андро Другарчев, син на другар и внук на другарка.
- А какво ще правим с БАН-ските терени? Царят ги без дървета не взима!?
- Голф, но не черен Пернишки, дето кара в насрещното и го е страх да не го блъснат отзад, а БлекСиМи Рама Кришна Мутри - отвърна КрънчоМилиончев.
- Не е ли по-добре да правим наука, отколкото скука? - плахо пипитах аз.
- В рока само няма скука - отсече Евгений Дай NoВ - луд кришнар с R&B епикриза, който и днес йоще не мож се избави от едиповия си комплекс и вместо към родното БСП все го влече към СиниМутри и западни фондации.