- Щастлив ли си - ме питат - от това,
че пишеш стихове? - Щастлив съм - казвам, -
но двойно по-щастлив съм аз от факта,
че те не са особено дълбоки!
Защото мойте стихове - уви - това са
следите сребърни, които аз - кънкьорът -
изписвам по пързалката на белия
и леден лист. И би било прекрасно,
ако пързалката бе в зала, ала тя
е върху езеро. А пируетите красиви
така се и наричат: стилни фигури!
Но гледам те да са по-скоро виртуозни,
отколкото дълбоки. И съм прав,
защото, ако още мъничко натисна
кънката на писеца, после още,
ледът ще се продъни - и завинаги
аз ще постигна "бездната на смисъла",
но мене вече няма да ме има!
Така че с тези сребърни терцини
да почетеме не дълбочината,
а красотата на изписваните фигури.
И сексапила на партньорката, разбира се.
ПРАЗНИЦИ НА СПАЛНЯТА
Завил съм се с юргана през главата,
тъй както в свойто детство се завивах
в постелята - и вдигайки фалшива
тревога, карах баба да ме търси!
Или тъй както - юноша - отивайки
на гарата, аз виждах продавачката
да хърка зад гишето, леко дръпнала
перденцето във обедна почивка.
Или тъй както - зрелостник - във храма
съзирах аз свещеникът да дръпва
завесата пред двери си царски
и да "потребва" тихичко причастието.
Така съм се завил, защото имам
причина аз да връщам свойте възрасти
и да празнувам Празника на спалнята,
понеже днес тя беше осветена.
А как бе осветена, ще разкажа,
но не сега, защото откъм банята
се чува леко хлопване и бавно
към мене идва моята любима.
Завеската аз дръпвам: "Заповядайте!"
А тя отвръща: - Качвам се в купето ви!
Но само ако бъде първа класата
и ако е потребването пълно!...
ПАРКЪТ И СВОБОДАТА
Какво са люлките - пияни махала
на някакви невидими часовници, люлеещи
пискливите ни тригодишни смехове.
А утре те ще са огромен метроном,
тиктакащ заключителните тактове
на детството. А вдругиден ще бъдат
свиреп трамплин, чийто сладък тласък
ще ни запрати сред брезентово небе,
така наподобяващо живота ни,
във чийто сиви гънки - болна памет,
ще се въртим безпомощно и тъпо,
и само сенките ни, с удължени крайници,
ще се надвесват над тиктакащи деца.
Ивайло Иванов - визитка
Ивайло Иванов е роден през 1972 г. в Троян. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на книгите: "Хензел и Гретел", "Искри от воденичните ми камъни" , "Очи на дете", "Филологически поеми" и "Пастирът на мухи". Печелил е награди от различни местни и национални конкурси за поезия. Негови творби са превеждани на немски, руски, литовски и унгарски.