Сензацията на седмицата било това там, дето Марио Тагарински напуснал парламентарната си група. И пресконференцията, на която Яне Янев праснал един ултиматум да си му върнат групичката, а Димитър какъв там беше бил още по-ясен: не щем никакъв Марио - искаме си групата. И го попита човек - е като не го щяли, що са си го взели лятоска? Щото сега вече ни ред, ни законност, а справедливост - никаква!

Туй било голямото събитие. О, Боже, събитие! Събитие е, че много се задържаха... Лично аз очаквах "събитието" да се случи по-рано.

Въобще цялата тази история - възходът и обратното на Яне Янев в частност и неговата РЗС в общност - винаги ми е напомняла една друга история.

Значи, представете си - вестибюл на голям универсален магазин и във вестибюла множество кучета седят и си чакат стопаните, които са влезли в магазина да пазаруват. Един мастиф, две колита, санбернар, няколко хрътки и нюфаундленди, гонче, френски пудел, булдог, няколко болонки с големината на плъхове и два дворски помияра. Седят търпеливо, благонравно и умислено. Във вестибюла цари мир и благопристойност, атмосфера на покой, покорност и тиха печал.

Обаче влиза една прелестна млада госпожица, която води на верижка кротичко наглед фокстериерче. И го оставя между булдога и пудела. То сяда и една минута се оглежда каква е хавата, после зяпва към тавана и се замисля, и ако се съди по погледа му - явно си мисли за майка си. После се прозява. После оглежда другите кучета.

Позаглежда се в булдога, който спи безметежно отдясно. Позаглежда и пудела, който клечи надменно отляво. След което без повече церемонии цапва пудела по предната лапа - отчаян писък огласява задрямалия вестибюл...

Явно за фокстериера резултатът от първия опит е бил задоволителен, защото решава да кара нататък и да размърда и останалите. Прескача пудела и бясно атакува едното коли, което кипва и незабавно пристъпва към пердах с пудела. Онуй се връща, захапва булдога за ухото и пробва да му го откъсне. Булдогът се мята върху всичко, до което се докопва, включително и върху портиера. През това време останалите кучета вече са започнали бойните действия с такъв плам, сякаш домашните им огнища са заплашени от смъртна опасност. Големите се бият помежду си, малките също се пердашат едно с друго, като в свободните минутки хапят големите за краката... Около магазина се събира тълпа и всички се питат да не би да има събрание на данъкоплатци, а ако не, то кого убиват и защо...

В самия разгар на патакламата се връща прелестната госпожица и грабва на ръце домашния си любимец. А домашният любимец междувременно е извадил за дълго от строя дворския помияр и видът му вече е като на новородено агънце... Тя го целува и го пита какво са му направили тия страшни, огромни, груби псета, а той се гушва уютно на гърдите й и погледът му сякаш казва: "Ах, колко съм щастлив, че ти дойде и ме отърва от туй позорно зрелище!..."

Тази баталия е описана преди точно 120 години - през 1889 - от Джером К. Джером в "Трима души в една лодка"...

Обаче откакто през 2001 Яне Янев метна димките на заседание на СДС-то в Пловдив, постоянно се сещам за този епизод от романа. Щото направо беше същото: той метна димките, а после дойде прелестната Надежда Михайлова, гушна го и го направи депутат.

Та от тогава, та до днес - все е парламентарен любимец.