За някои той е най-голямото зло в българския футбол. Наричат го Сивия кардинал, който дърпа конците в най-популярната игра. За други той е един от най-големите ни специалисти. Една от най-противоречивите фигури в спорта в България Иван Вуцов навършва в понеделник 70 години, огромна част от които са свързани с футбола. Бил е и играч, и треньор, и ръководител. Участвал е с националния отбор на световно първенство и като футболист - през 1966 г. в Англия, и като селекционер - през 1986 г. в Мексико.

Вуцов е роден на 14 декември 1939 г. в Габрово. Играл е за местния "Балкан", който по-късно става "Янтра". Кариерата му преминава още през "Ботев" (Пд), "Левски" и "Академик" (Сф). Играл е 213 срещи в първенството, като печели 2 пъти титлата със "сините" - през 1965 и 1968 г. С "Левски" става шампион и като треньор - през 1979 г., и печели 2 пъти Купата на България - през 1976 и 1979 г. Именно под негово ръководство "сините" елиминират "Аякс" и достигат до 1/4-финал на турнира за Купата на УЕФА през 1976 г. срещу "Барселона". Бил е треньор още на "Спартак" (Вн), "Славия", "Локомотив" (Пд), "Арис" (Солун) и "Хайдук" (Сплит).

"Обвиняван съм в какво ли не и от кого ли не, но пред съвестта си съм чист. Не се срамувам от нищо", обяснява днес Вуцов. Въпреки че от няколко години той официално се оттегли от от футболната игра, мнозина специалисти все още предпочитат да се съветват с него. Доскоро БФС все още разчиташе на него при съставянето на програмите на националния отбор за квалификациите. Опитът му при преговори с ръководители на чужди футболни федерации често е безценен.

"Последния път бях обвинен, че програмата на националите е много лоша и затова повече няма да се занимавам с подобни неща", ядосва се Вуцов. Но едва ли ще спази тази си закана, след като малцина могат да се оправят по-добре от него с материята.

Всъщност бившият футболист и треньор е една футболна енциклопедия. И до днес той помни имената на играчите, с които е бил в един отбор или срещу които е играл. Още от началото на кариерата си в Габрово, по-късно в Пловдив и в София.

"Винаги съм бил буен и своенравен и често си патех от това. Като дете се забърквах във всякакви неприятности, но като футболист, макар и доста твърд, бяха много по-дисциплиниран", спомня си Вуцов, чиято кариера стартира като нападател. По-късно обаче се утвърждава като централен бранител. Утвърждава се в защитата на "Ботев" (Пд), където записва първите си мачове в "А" група. Именно там прави добро впечатление на шефовете на "Левски", които го привличат веднага след казармата.

"Дойдох с голямо желание, но бях и притеснен, тъй като по това време в тима играеха големи имена като Димитър Йорданов-Кукуша, Стефан Абаджиев, Блаже Филипов, Йончо Арсов и други. По-късно към "Левски" се присъединиха Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов и Георги Аспарухов, с които записахме успехи. Горд съм, че бях част от това поколение", разказва Вуцов.

Именно Гунди става един от най-близките приятели на Вуцов. Двамата са заедно както в "Левски", така и в националния отбор. Затова и на Вуцов се налага да съобщи на близките на Гунди за смъртта на нападателя: "Това е най-черният ден в живота ми, никога няма да го забравя."

Докато е в "Левски", се забърква и в първия сериозен скандал - т.нар. "нивалинова афера". На "сините" предстои гостуване на "Олимпиакос" в Гърция и футболистите са посъветвани да си купят лекарството нивалин и да го продадат на добра цена там. Някой обаче издава заверата и част от участниците са задържани на границата. Останалите, сред които и Вуцов, пътуват до Атина и дори играят с гръцкия гранд. След завръщането в София обаче няколко играчи са арестувани. Вуцов дори отнася 6 месеца условно.

Неприятностите продължават и на световното в Англия, където защитникът си бележи красив автогол в мача с Португалия. Тогава повечето хора в България настръхват срещу Вуцов, който е посрещнат "на нож" след завръщането на тима от Острова. "Признавам, че допуснах грешка, но не очаквах подобно отношение", споделя бившият национал.

Той никога няма да забрави и едно друго завръщане - от мондиала в Мексико `86, където отборът ни за първи път прескочи груповата фаза. Следва обаче загуба от състава на домакините, след което тимът направо е разбит от критики, а в България мнозина искат главата на Вуцов, който е обвинен за неуспешното представяне. Самият той разкрива, че хора от ръководството на федерацията са създавали интриги в тима и са се опитвали да го карат да пуска отделни играчи са сметка на други. Като цяло обаче именно Вуцов обира повечето негативи.

Въпреки това 3 години след това световно Вуцов отново е начело на тима, който е на път да се класира на европейско първенство. Стига се обаче до злополучния мач с Шотландия в София, загубен от нашите с 0:1. Така на финалите на европейското отива Ирландия. Вбесен, селекционерът наплюва рефера и отнася 4-годишно наказание. То обаче не може да скрие факта, че именно Вуцов е дал път на много известни български футболисти. Сред тях е и най-големият му "фаворит" Божидар Искренов, към когото бившият треньор никога не е крил симпатиите си.

Вуцов си навлича доста врагове и заради близките си отношения със зетя на Тодор Живков - Иван Славков. Двамата винаги са били приятели и Вуцов никога не го е криел: "С Иван сме като братя, няма как да го предам." С Батето той е близък още от началото на 70-те години, когато Славков влиза в управата на "Левски". Двамата бяха заедно и по времето, когато Батето бе шеф на БФС, а Вуцов - изпълнителен директор на централата.

Сега, вече на 70, Вуцов отделя повече време на семейството си. На двамата си синове - юриста Руслан и по-малкия Велислав, който е в момента е треньор на "Славия", на четиримата си внуци (двама от тях носят името Иван) и на съпругата си Катя. Но винаги ще остане един от символите на българския футбол.