Кой питаше дали 48 е синоним на червен фенер
ПФК ЦСКА №48
Съб, 2009-12-19 11:10
Коледа е! И отново, както често се случва по светите празници, всички езически митове отидоха по дяволите. За пореден път професионалният футболен клуб смени своето име, за да докаже историческата си предопределеност: след абревиатурата не ще да се чете Атлантик, нито Атлетик, нито 1948. А № 48.
Ако има фен на Левски, който трябва да се радва на нещо след последните мачове в ЛЕ, то определено не е победата над резервите на Лацио. Би било глупаво да записваме със златни букви победа, водеща до отпадане, не благодаря, това е приоритет на един друг отбор. Онзи, абревиатурния. Той гради въздушните си кули на Нюкасъл, Блекбърн, Атлетико Мадрид, Ливърпул, той твърди, че това доказвало нещо си. Доказва епоси от Античността (или от царско-офицерско време), които се развенчават по Коледа. Ако сред по-младите сини е останал малко разум, то те няма да наредят Лацио след 5:4 срещу Барселона. Не топли. А и ние нямаме нужда от езически митове. А от отбор, треньор и ръководство, които да са способни да ни донесат радост от играта и успехи. Какво повече? Ние синя библия не пишем, Библията е една..!
Радостта на нормалните футболни запалянковци може да бъде само за едно. А това е, че след купища думи и дърдорене истината лъсна. Тя винаги проблясва, колкото и зловонна мъгла да произвеждат родните медии в синьо и червено. А истината е толкова проста: няма такова нещо като клуб, който е над останалите . Няма такова нещо като харизми и генетични обречености за разлика от "последни спирки" и "Сухата река". Няма "марка", няма "ЦСКА си е ЦСКА", няма "представихме се добре", няма ги памфлетите на Георги Атанасов, нито неграмотното оригиналничене на Кольо Колелото, няма ги псевдоинтелектуалните суровянщини.
Има № 48.
Да се самоизтъкваш, да си приписваш някакви заслуги, да се гордееш, да се пъчиш, само защото противникът ти е в калта, а ти имаш една мизерна точица?! Е, всяко нещо си има край. Краят е № 48.
Да величаеш посредствеността, да си внушаваш някакви заговори и едновременно с това да говориш за справедливост? Добре, фантазирай, параноирай – ти си № 48.
Изгубил си десетина точки преднина пред вечния враг, но затваряй очи и търси врага с партиен билет, не пропускай мач на лошите и крещи КЗЛ. Но не като убиец на еврошампиони. А както е реално – като № 48.
Легендата Любо Пенев, тоя истински мъж, който с един замах разбишка отбора си, който след една победа над Динамо предлагаха за национален селекционер..? Мдааа, той е 48.
Селекцията, за пореден път обрала всичко читаво на българския пазар, при това - пак на кредит, дето не се изплаща, селекцията, в която футболисти се взимаха не по постове, а защото всеядното "искам" на червените не търпи възражения? № 48, драги. Това е. Да почва новата селекция, поне още 10 са необходими.
Титан, които наляха луди пари, които криза не ги лови, пък и на Лупи титлата плащат, които дават невероятни заплати за нашите стандарти, на които от немалко време се възлагат надежди, ако не друго, поне могат някоя купа да купят плюс задължителните 20 футболиста на сезон.... Какво за тях? Ами, 48. Добро число. Особено, като няма 49...
А първенството? Миналата година най-жалкия Левски в историята с най-смешния си треньор станаха шампиони. Честно, не знам как, защото едничкото хубаво в това беше, че дори с един толкова слаб състав, с такава липса на идеи, все пак титлата беше синя. Прехвалените Любо (с десетина поредни победи) и Титан си взеха калъфките и, както става традиция по свети празници, синият Великден разби на пух и прах втълпяваната ни червена митология. И ето, сега ако Левски си беше взел домакинските мачове, които загуби, ако не беше в такава невъобразима криза във всяко отношение и имаше, примерно, точица-две преднина пред червените, питам се, нямаше ли да бъде разкрита пълната несъстоятелност на панчеревските (царскоселски, откакто им спряха тока) кхмери? Това 48 подсказва, че само слабият Левски държи Чичовото на треньорския мостик. 48 тихо нашепва , че идва един много забавен Великден напролет... ако, разбира се, в Левски (ръководство и футболисти) пожелаят да побеждават. Вижте само какво направи една-едничка - тази срещу Лацио... Постави когото трябва на № 48. Край на залаганията!
Разбира се, червените привърженици биха отбелязали, че е нормално сините да злобеят. Злобеят?! Моля, разберете ме правилно! Аз не видях статия на ГА за миналогодишното участие на ЦСКА във волейболната ШЛ. Виждам за тазгодишното, преглеждам възрастния състав на армейците, виждам, че пак е направен сбиротак, а не се цели развитие на отбор, че няма никакво възмущение от липсата на пари и апологията ме дразни. Не успехите. Не съпоставките с Левски. Същото беше и за баскета в ЦСКА. Статия на ГА се намираше, когато взетият наготово отбор с наляти съмнителни капитали спечели купа. За Рилски спортист статия нямаше, а за разформироването на червените отбори - нито ред. Каква харизматичност има да налапаш 5-6 класни състезатели, а след това да фалираш, ама с купа ? Каква е тая марка? Прощавайте, аз не злобея срещу успехите. Възмущавам се от начина за постигането им и се смайвам от следващото ги злорадо насаждане на някаква изключителност, каквато просто не съществува (справка – 48). Вижте сега футбола. Една титла на Лупи, взета на кредит, после крясъци, че лицензът е отнет и някой иска пари, после фалит на Кремиковци и съд за Томов - ами ето ви я същата схема от баскета и волея. Вместо това четем, че ЦСКА си било ЦСКА даже и на шах... За какво е тая мегаломания? Е, по Коледа и по Великден се разбира. Заради 48 е. 48 трябва да се прикрие зад бетонни стени от кухи фрази. Без митология ЦСКА би станал един нормален отбор. А това е лошо! За шаманите, за зомбираните...
Дори през цялото време да твърдиш, че си в топ 10, а другите са боклуци от последни спирки, малцинства, подчовеци, достатъчно е само веднъж животът да ти покаже, че си № 48 от общо 48. Просто няма такава ирония. Балонът се спука, господа съдебни заседатели. ГА и сие да надуват бузи, че през 2010 ще ни трябва по-голям и по-шарен балон. Съдбата е наточила карфицата за другата Коледа. А може би още по Великден?
Петър Христов /phd/