Само на броени километри отвъд западната ни граница се намира един почти неизвестен за българите манастир, който е пряко свързан с бурното и превратно минало на Балканите. До него може да се стигне за два-три часа, а след срещата с историята остава време и за изкачване на някой от близките върхове и за връщане обратно в София.

Точно това направи наскоро група от тридесетина българи по идея на фирма "Мондо". Цената за автобусния транспорт дотам и обратно е двадесетина лева на човек. Тръгваме в 8 часа и след около 2 часа вече сме пресекли границата и преминаваме през Димитровград (Цариброд), разположен в долината на река Нишава. След няколко километра завиваме наляво по поречието на Ерма. Долината постепенно се стеснява и се превръща в ждрело, което продължава и отсам границата и е популярна у нас туристическа дестинация.

Точно преди стеснението, на широка поляна, е разположен Погановският манастир. Той е създаден от деспот Константин (Велбъждски феодален владетел) и от Елена (негова дъщеря, по-късно византийска императрица). Архитектурата на манастирската църква "Св. Йоан Богослов" е



сходна с тази на църкви от Западна България



- в Трънско, Брезнишко, Пернишко. Стените са каменни, с редуваща се тухлена украса в отделни пояси. Има характерна четвъртита кула с осмостенен купол.

За дейността му до края на 15-и век няма сведения, но постепенно манастирът израства като просветен център. Много известен е Погановският поменник (днес в българската Национална художествена галерия - Криптата) - дъсчен триптих с образа на Богородица Знамение в средата.

Стенописите в притвора на черквата са от 1500 г., а авторът им е неизвестен. Отличават се с реалистични тенденции и повествователност - изписани са и образите на българските светци Иван Рилски и Йоаким Осоговски, и на сръбските светци Сава и Симеон. Един от най-известните паметници на българската средновековна живопис е погановската двустранна икона (около 1395 година, сега също в Криптата). Разработените на нея сюжети са "Богородица Убежище и Йоан Богослов" и "Видението на пророк Йезекил". Според надписа иконата е подарена на манастира от ктиторката Елена. Образите на Богородица и на Йоан Богослов са без ореоли - предполага се, че те носят портретните черти на ктиторите.

Забележителен е и дърворезбеният иконостас, от който са запазени царските двери с големи икони - "Исус Христос" и "Света Богородица".

През 1577 година е била построена голяма магерница за приготвяне на храна за многото гости и монаси на обителта. Манастирът е женски и в момента се обитава от две монахини. Едната ни разказва прочувствено за обителта, използвайки библейски легенди и сюжети. Завършва с пожелание да запазим вярата, която нашите предци са отстоявали с кръв и сълзи.

Когато излизаме от църквата, виждаме, че стелещата се от сутринта мъгла е отстъпила пред слънчевите лъчи. Потегляме през красивото ждрело на река Ерма, която се провира между Влашка планина и планината Гребена. След около половин час



пристигаме в минералния курорт "Връняшка баня"



В древността тук са били построени римски терми, а сегашният курорт възниква през тридесетте години на миналия век.

По-голямата част от групата тръгва към скалист връх, носещ името Асеново кале. Докато газим в омекналия сняг, панорамата пред нас постепенно се разширява. Пътеката открива една след друга многобройните махалички на Ясенов дел. Срещаме и местни жители, с които разговаряме на български език в трънския му вариант. Повечето от тях са радостни да видят свои сънародници, които, колкото и да е странно, рядко се мяркат по тези места. Долу в ждрелото се вие река Ерма. Тя извира от Сърбия, минава през България и се връща пак в Сърбия, нехаеща за граници и митничари.

След около два часа изкачване достигаме в интернационален състав от българи и сърби на върха. С групата до върха се изкачва и



един от най-известните сръбски алпинисти - Зоран,



който се готви в близко време да изкачи Еверест. През 1999 година той достига на 200 метра от "Покрива на света", но се връща обратно заради недостиг на кислородни бутилки.

Панорамата от Асеново кале е отлична, особено на север, към главното било на Стара планина в сръбската и в българската му част. После, след бързо слизане до курорта, автобусът ни откарва към една от многобройните местни кафани. Там ни предлагат типичния сръбски специалитет плескавица срещу 7 лева (около 200 динара). Кафето е 20 динара (70 стотинки). Набързо си устройваме кратък комшийски купон и се отправяме обратно към границата. Така, само за един ден, се докосваме до част от историята и до очарованието на местната природа. И си пожелаваме мислено скоро да дойде време, когато границите ще бъдат история.