Репортер, бТВ: Доскоро твърдяхте, че сте пъдар на обран бостан. Сега тази година вие сеете бостана, може би ще престанете с този лайт мотив, че парите в хазната са свършили?
Бойко Борисов: Значи вижте, понеже използвате думи от земеделието. Те са похарчили парите за семето*. Дори да засееш бостана няма пари. Не може да не се отчете. Не може да не се отчете, че преди още четири години ЕС е казал с дотациите по тютюна до 2009 година. В същото време тези тютюнопроизводители, които само ДПС ги е лъгало през целите години, не им е казвало всичко това, идват при мен и ми казват, да, ама искаме 116 милиона. И ние сега ще бръкнем в джобовете на всички данъкоплатци, за да дотираме тази дейност, само защото четири години са спали предишното правителство. Е, как да забравим това? Вие казвате - насейте го. Насейте го, ама ние тепърва трябва да го изорем, да го изкопаем, да го сеем, да намерим семе да го посеем и тогава да даде резултати. И това става обикновено на третата, четвъртата година от едно управление.
Репортер: Има ли воля правителството да изравни минималната пенсия с минималната заплата?
Бойко Борисов: Воля има, пари няма.
***
А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
(Лука 8: 4-15)