|
| *** |
- Готов съм, бос - отговаря зетят.
- Бронежилетка сложи ли?
- Две сложих. Нови. Старата я пробиха последния път, гадовете.
- Пушката провери ли?
- Фабарм Маршал Ултрашорт. Почистена, смазана. Вчера два часа се упражнявах на полигона. На десет метра прави всичко на дреб.
- Само пет патрона в пълнителя? - усъмнява се Дечо. - Малко ми се виждат... Що не вземеш Мосберг 590? Или поне един калашник?
- Много дълги, бос - обяснява зетят. - Пречат ми при придвижването.
- Автоматично оръжие?
- Хеклер-Кох UMP45, бос. Узито засече в предишната мисия и едва отървах кожата. Този път карам на сигурно.
- Добро оръжие - съгласява се Дечо. - Аз бих избрал нещо по-тежичко, но ти си знаеш... За близък бой готов ли си?
- Пищов Глок 20, бос. Ориентирах се към по-тежки калибри. Този спира челно носорог в галоп.
- Хмм... - клати глава Дечо. - Десет милиметра ми се виждат малко. Я вземи и тоя Дезърт Ийгъл петдесети калибър.
- Бос - протестира зетят, - не го ща това желязо, колко пъти да ти казвам... Ако настояваш, ще взема и един револвер Таурус 357 Магнум. За всеки случай.
- Ръчни гранати?
- Шест броя HG85 - сочи зетят. - Четири на колана и по една на всеки ръкав. Общо почти кило тротил. Без да броим осколките. Чудя се дали да взема и някоя противопехотна мина...
- Няма смисъл - отсича Дечо. - Този път ще употребим тактиката "ужилване и изтегляне". Като казах изтегляне, та се сетих - огнехвъргачката пълна ли е?
- Догоре, бос - потвърждава зетят. - ама не знам има ли смисъл... Огън не ги плаши, нали изгледа видеото от последната мисия?
- Е, поне пушек се вдига - казва замислено Дечо, - пак е нещо... Запасвай мачетето на кръста. Ето ти и едно ножче Фокс Стелт Танто, да го пъхнеш в ботуша. Клетката приготви ли?
- Готова е, бос - показва зетят. - Наложи се да сменя пръчките от ванадиева стомана, не издържат. Сега съм сложил титаниеви, да видим...
- Муниции достатъчно имаш ли? - пита Дечо
- Шест пълнителя за Глок-а, петдесет патрона за пушката и четири барабана за Тауруса. Мисля, че ще стигнат, какво ще кажеш?
- Дано... - въздъхва Дечо. - Да уточним сега последни подробности. Преди малко им пуснах нервно-паралитичния газ, трябва вече да са леко омаломощени. Имаме около двайсет минути. Радиовръзка няма да държим, защото ще те засекат. Както се разбрахме, ако трябва да се изтегляш с бой, пускаш зелената ракета. Аз подпуквам с минохвъргачките далечния сектор за отвличане на вниманието и те прикривам оттук с картечницата. Ако те ранят, или, не дай Боже, обкръжат, пускаш червената ракета и идвам да те спасявам с танка. Ей го там, двигателят е запален, заредил съм оръдието с осколочен. Отивам сега да изключа напрежението от кльона, но дай най-напред да сверим часовниците...
- Здрасти, Дечооо - провиква се в този момент съседът Пешо от оградата. - За къде стягаш зетя, за Афганистан ли?
- Здрасти, съседе - маха за поздрав Дечо. - Какъв Афганистан бе! Пращам го да набере малко домати за салатка от градината. Миналогодишните бяха с ген от глиган, та се оправяхме само с шишането. Тази година обаче, кръвожадни и свирепи и трудно им се надвива. Разправят, че били с ген от Т-рекс...
