Нито един анализ не може да пропусне обстоятелството, че досадни илюзии, опасни заблуди или привидно безобидни недоразумения съпътстваха революционната еволюция на българската още-малко-и-оппа-демокрация и през изминалата 2009 година.
Не, не е заблуда, поне в това съм почти сигурен, но още не знам към илюзиите или към недоразуменията да отнеса, примерно, загадката в разтърсващата медийна изповед на Бойко Борисов.
В интервю за вестник "Труд" от последния ден на годината човекът си признава с подкупваща искреност: "Всеки греши... Аз нямам претенциите на предишните премиери..., че моите действия са най-правилните". Браво! Монопол на силните и мъдрите управници е признаването и коригирането на грешките. Обаче малко преди това сегашният премиер пак си признава пак с подкупваща искреност: "Прекрасно се справяме в условията на криза! Взимаме единствено правилните решения в този момент".
Моите решения и действия, с други думи, са единствено правилни, но не винаги са правилни. Чувал съм от старите хора, че ключът към разгадките би трябвало да е в ръцете на автора на загадките.
Отбивам се следователно в кабинета на министър-председателя с доброжелателното намерение да си изясня окончателно кой казва истината в случая - Бойко Борисов или Бойко Борисов.
- Бойко Борисов, естествено, кой друг освен Бойко Борисов! - казва ми Бойко Борисов. - Само Бойко Борисов казва истината. Бойко Борисов не само казва истината, но и напротив, Бойко Борисов е този, който казва истината, доколкото истината бива казвана единствено от Бойко Борисов, тъй като именно Бойко Борисов я казва тази пуста истина, въпреки че точно Бойко Борисов казва истината, понеже ако не беше Бойко Борисов да каже истината, Бойко Борисов пак щеше да каже истината.
Ясно! Козирувам с двете ръце и се оттеглям с прибежки и припълзявания.
Или, например, в началото оцених положително съвместната операция на МВР, Главната прокуратура и специализираните органи за залавяне на "Наглите" - престъпници, отвличащи хора и прехранващи се с откупи, но се заблудих относно реалното й значение в борбата с целокупната хайдутизация на татковината. Тия сега, рекох си, се правят на спасители на обществото, а фактически осигуряват разкошния рахат на бившите си съдружници и на другите новобогаташи. Щото само тях ги отвличат, на средния българин му дреме на китарата. Милионери обгрижват милионерите, мамка му и камуфлаж, ужким обществени интереси, пък те лично техни интереси, техни и на аверите им в сенчестия бизнес, си рекох.
Не съм бил прав. Минавам оня ден да видя Цветан Цветанов.
- Цецо, що се излагате, бе? - го подхващам от вратата. - Що медийна дунанма, що полицейска енергия, и за к'во, да гарантирате бей гибито на приятелите ви богаташи! Кога ще направите подобна могъща операция и срещу битовия бандитизъм, дето тормози средния българин?
- Не си прав, професоре! - обяснява Цветанов. - Не си чул колко средни, че и бая долни българи са пропищели от "Наглите". Щото "Наглите" богаташи само за десерт отвличат, главно средни и бая долни българи са им на мушката. Масово им отвличат тъщите и срещу 100 лева изобщо не им ги връщат. Отвличат им трабантите и хората плащат по 5-6 лева, да им пробутат и документите, та съвсем законно да си ги чукат по тъпите глави. Отвличат им бездомните кучета и при отказан откуп им ги пускат обратно заплодени за петилетка напред. Отвличат им химикалките, оплакват се пострадалите, че след подобни зловещи нашествия една кръстословица не могат да попълнят. Оня ден на бай Сандю от Банишора две рибки гупа са му отвлекли, барабар с аквариума. И сега му искат откуп от виенска кифла със 150 милилитра резлива боза, кървавите копелета, представяш ли си!
Нямаше къде да ходя, представих си. Ама не съвсем сполучливо.
Щото това днешното боза ли е? Ееех, каква боза имаше едно време!












