|
Във вътрешен план след правителствената монархия на Костов, и царят на републиката Симеон обезсмисли парламентарния живот. Вкара в него огромно количество непознати лица, извън досегашните партийни централи. Но тези лица не бяха подбрани лично от Царя. И те скоро се почувстваха някакви личности. Или по-точно - свои хора на силни личности. Защото знаят отлично колко струва на спонсорите им тяхното предно място в листите.
Царският преврат дотук е само опит за поврат. Без радикално продължение няма никакви шансове.
Но Царят е разумен, а не радикален човек. Пред очите ни и бъдещето на монархията умря. Идва ред на политическото утро на последния български монарх, който ползва 6 езика, но не разбира от български... Той е твърде елитарен, за да зарадва народа си докрай.
Новото време работи за нов преврат. Изгоден повече за Русия, отколкото за Западна Европа и САЩ. Но те в случая нямат изборно значение. Народът агонизира и му трябват надежда и хляб. Царят отива към безнадеждност. Червените чакали също са гладни - от 1996 г. не са лапали и карат на идейни диети... Цар Симеон Втори е в положението на президента Петър Стоянов - на една ръка разстояние между провала и преврата. Както се казва, изберете сами.
("Труд")