|
| *** |
Ние сме дъщерна на индийска фирма. И за пръв път след закупуването ни успяхме да изпълним плана. Някой в Главната квартира решил, че заслужаваме поощрение. Бенгалски тигър.
Животното бе кротко и дружелюбно. Казваше се Тимур и все искаше да си играе с някого. Решихме да го пускаме по двора да се разхожда - хем полезно, хем малко атракция за работниците. Обаче един ден на животното му доскучало и решило да се качи на Пасата на оперативния мениджър Георгиев.
Отивайки към цеха, оперативният мениджър видял тигъра върху колата си. И остави, че острите нокти я били одраскали отстрани, ами и покривът бил хлътнал. При тази гледка Георгиев напсувал цялата индийска фауна, после за всеки случай и флората им - и се разкрещял на животното да слиза веднага. Тимур само радостно изревал и направил още няколко резки по колата.
А той бил купен преди месец, макар и на старо. Дори май "каско" нямал. Георгиев побеснял, грабнал маркуча и залял тигъра с вода - а на двора беше минус 20. Горкото животно, два часа го размразявахме с горелки.
...След седмица Георгиев обяснявал на група работници къде да копаят канал и говорел едновременно по мобилния. Тимур обикалял и следял ситуацията. И когато оперативният мениджър приключил разговора и рекъл да прибере апарата, той се изплъзнал и паднал в снега. А Тимур се хвърлил и веднага го глътнал.
Този път Георгиев споменал само една представителка на индийската флора - почтената тигрица, родила Тимур. После разпратил до всички колеги и шефове любезни мейлове - извинете, няколко часа няма да бъда на линия - тигърът ми изяде мобилния. Допускам, че се е чувствал малко глупаво. А животното се било изтегнало в снега и блажено се усмихвало. Доста наивно, понеже до момента не било имало работа с български мениджъри.
Георгиев отново слязъл на двора. В ръката си държал друг апарат, с който започнал периодично да набира своя собствен. А той се оказал включен и на вибрация...
При всяко позвъняване Тимур подскачал и почвал да трепери. Преди апаратът да излезе по естествен път, Георгиев успял да позвъни точно 60 пъти и дори да прати два СМС-а. После махнал с ръка и си купил нов телефон.
...След още две седмици се появил логистичен проблем - тирът закъснял и било решено един мотокарист да остане след работа да го натовари. Там бил и Георгиев - не че имало нужда от него, но - ей-така, да видят подчинените, че е готов на всичко за фирмата.
И когато всички други си заминали, отнякъде се появил Тимур, изправил се на задните си лапи, а с предните натиснал мотокара и го обърнал. А после изревал страшно към шофьора на тира, така че оня се заключил в кабината и отказал да излезе под какъвто и да било предлог. Камо ли пък да помага на товаренето.
Е, във фирмата има и друг мотокар - изправили обърнатия, но после се наложило оперативния мениджър да се качи в каросерията и да намества палетите. Работата била тежка, Георгиев пъшкал и се потял - и само два пъти подал главата си, за да информира Тимур, че когато свършел, щял да му разгони нещо.
Тигърът продължил да си лежи наблизо. Но товаренето свършило, Георгиев слязъл бесен от камиона, отишъл в цеха и донесъл празен кашон. Нахлузил го на главата на Тимур и докато той се опитвал да се освободи, оперативният мениджър му вързал предпазен колан, закачил го на телфера и го вдигнал на 8 метра над земята. После го нарекъл "космонавт", пожелал му приятен полет и си тръгнал към къщи.
Добре, че час по-късно нощният пазач чул ревовете на животното и го свалил.
Обаче историята се разчу, някой услужливо информирал Главната квартира как тук се отнасят към подаръка им... и си го прибраха обратно.
А Георгиев се успокои и си пребоядиса Пасата.
Само че и тази година отново изпълнихме плана - при това доста повече. Сега индийците се отказаха от изненадата и директно ни заявиха да чакаме нещо по-голямо - едно такова сиво, с хобот... Всички много се зарадвахме, единствено Георгиев по цял ден обикаля паркингите наоколо.
Още няма "каско" човекът.
