|
| *** |
Тоест, да допуснем, че поправките към закона за електронните съобщения са нещо добро. Че не става въпрос за някакъв грандиозен "Биг Брадър", а за разумна мярка в името на обществената сигурност... И че изобщо не иде реч за каквото и да било нарушаване на елементарните ни граждански, пък и прости човешки права...
Приемаме, значи, че законопроектът е дело на добрите ченгета. И че е във всеобща полза.
И приемаме още, че стигаме до национален консенсус по въпроса. МВР и неправителствените организации плесват с ръце, па се прегръщат, а депутатите без нито един "Против" и нито един "Въздържал се" гласуват новия - тоест, обновения - закон.
Добрите побеждават, законът влиза в сила...
Какво следва...
Продължаваме с ненаучната фантастика, преминаваща в обикновен постмодернизъм.
Доброто ченге "Х" отдавна е влязло в дирите на престъпния елемент "У". А "У" е бандит отвсякъде! И на "Х" му трябва само една разпечатка от телефонните разговори на мръсника и трафичните данни за джиткането му из интернет и смятайте, че го е заковал.
Взема "Х" разрешение от съответния председател на районен съд и отива при мобилния оператор и при интернет-доставчика. Така и така, ето го тука разрешението от съдията - давайте сега разпечатките в двучасов срок...
Мобилният оператор и интернет-доставчикът, (дали защото са лоялни граждани, дали защото ги е стреснала глобата, няма значение) му дават исканите таквоз. Данните де, данните.
Ченгето "Х" ги поздравява за гражданската им съвест и отива да закопчава "У"...
Закопчава го, дава го на съда, съдът го осъжда и всички пляскаме с ръце...
Кога ще го закопчае и дали въобще ще го... - сега това го оставяме настрана.
Защото по-важно е едно друго нещо...
Ченгето "Х" е държавен служител. И то твърде специален служител. Той със сигурност е задължен да пази тайна.
Приемаме, че я пази...
И изведнаж той, чието главно задължение (а и оръжие) е тайната, отива и си събува гащите пред един независим бизнесмен, който пред никого не се е клел, че ще му пази на ченгето тайната. (А и да се е клел... - голям праз!)
Бизнесменът му дава данната, после го изпраща по живо по здраво, връща се, сяда си на таковата, събира две и две и вече знае, че "Х" преследва "У"...
И за нищо на света няма на секундата да осведоми "У", че Х му диша във врата?!
(Пък тя информацията е скъпа стока, а тайната информация - много скъпа стока!)
От тук нататък няма нужда от фантастика. Всеки може да си представи какво може да бъде развитието на сюжетчето...
Искам да кажа, че престъпният елемент "У", освен задължителната къртица в самото МВР (без каквато къртица отдавна да е в кауша и въобще що за престъпник ще е без къртица в МВР, басси), вече ще може да си има още поне двама информатора.
Толкоз по въпроса за борбата на доброто ченге "Х" с гада "У".
(Апропо, "У" може би е следен за шпионаж в полза на чужда държава. Ами ако бизнесменът-оператор или доставчик е подчинен на граждани от същата тази чужда държава? Но това сега не ни интересува, защото не се знае коя държава ни е чужда днес, коя ще ни е чужда утре и тъй нататък...)
Ето защо предлагам Законът за електронните съобщения вече да се казва "Закон за изпреварващата информация".
А ако това заглавие не е приемливо, то може да се кръсти още по-точно: "Закон за събутите гащи".
