|
| *** |
- Здравейте! - казах бойко, за да разберат веднага, че с мен шега не бива, а само пълна и изчерпателна искреност. - Кой тука ще ми обясни за новите цени на тока?
Пратиха ме при хер Щепсел, викали му Ангелогласния, толкова го обичали масмедиите. Насочих микрофона във вносното лице.
- Идеята е да има различни цени на тока - каза ми той.
- Как така, откъде накъде, от какъв зор? - обощих обществените нагласи.
- А защо не?! Не може цената да е една и съща за възрастните със 100 и нещо лева пенсия, които пестят енергия, и за хората, които си отопляват на ток външните басейни!
Като чуя такива разсъждения от човек с костюм, струващ колкото една дамаджана силикон за бюстове, от по-скъпия, и в мен шупва скепсис.
- Колко справедливо! - казах ехидно. - Но не е ли по-ефективно богатите да бъдат пребивани с камъни?
Хер Щепсел размаха ръце с пръсти като бушони:
- В никакъв случай! Те имат пари, а ние разменяме тока срещу пари, засега не предвиждаме сметките да бъдат плащани със земеделска продукция, занаятчийски услуги или пеене на народни песни в касите на нашето дружество.
Продължих:
- Чувал съм, че една и съща стока трябва да се предлага на една и съща цена на различните потребители, а различните стоки да се предлагат с различни цени на едни и същи потребители. Е?
Той се посмути:
- Може ли да повторите въпроса си разделен на пет равни части, с големи паузи между тях?
Пощадих го, преформулирах се:
- Значи ли това, че токът ви е различен за бедни и богати?
- Разбира се, иначе различната цена не е оправдана!
- Разкажете ни за тока за бедните? - подхванах го пак.
Той се прокашля и ми разказа:
- Токът за бедните е беден, сив ток, той е корав като просеник и, бих казал, от мъката по-чер. Токът за бедните е просто ток и нищо друго.
Заинтригувах се, пожелах да го видя.
Той ме заведе до очукан сиромашки електромер, със затаен дъх надникнах през прозорчето.
Вътре бе мизерно като в клуба на партия, неуправляваща от поне два мандата. Три одрипавели фази влачеха жалко съществувание, но като ме видяха, се оживиха. Едната ми предложи кльощавото си тяло срещу жълти стотинки, а другата се опитваше да ми продаде кибрит, като същевременно се отбраняваше с ритници от третата фаза, напираща да издраска кибрита, за да се стопли.
- Сърцето ми се скъса! - споделих, отлепяйки се от прозорчето.
- Тогава да оплакнем окото с тока за богатите! - каза порочно хер Щепсел.
- Нямам търпение да науча какъв е токът за богатите!
- Токът за богатите е разкошен, той е парфюмиран и се доставя в какъвто цвят пожелае клиентът, възможен е избор от каталог с над 10 000 нюанса, плюс перлен ефект или металик. Токът за богатите е бижу, произведение на изящното изкуство, светиня дори! - разказа ми той, докато отивахме към позлатен електромер.
Вътрешността му бе точно копие на рапърски бардак тип "харем", проектиран от имиджмейкър на фолкзвезда с много пари. Какви ги вършеха вътре луксозните фази мога да ви кажа само в малките часове на нощта и то след съответното предупреждение. Сега ще спомена само, че веднага пожелах да се намъкна в електромера. Хер Щепсел ме спря, уж било опасно.
- Добре - казах му остро, - ето, че се роди новина и за бедни, и за богати! А вас, хер Щепсел, ще продължа да ви следя изкъсо!
И наистина ще го направя.
