В консултацията миналата сряда най-общо разгледахме променения режим на получаване на обезщетения при безработица, като основно се спряхме на въпроса кои лица имат право на обезщетение. Сега ще ви запознаем с размера и сроковете за получаването на обезщетение.



Колко е паричното обезщетение за безработица?



Първо трябва да отбележим, че обезщетението има минимален и максимален размер. Размерите се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за тази година размерите им са 70 лв. минимум и 130 лв. максимум.

При формирането на размера на обезщетението трябва да се спазва правилото, че обезщетението е равно на 60 на сто от получения средномесечен осигурителен доход за последните 9 месеца, през които лицето е подлежало на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Обезщетението обаче не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния размер на обезщетението за безработица - 70 и 130 лева.



Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски



(осигурителният доход), включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. А със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят максималният месечен размер на осигурителния доход през съответната календарна година (850 лв. за 2002 г.) и минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица (170 лв. за 2002 г.).

За лицата, които работят по трудов договор, осигурителния доход е равен на получените брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (850 лв.).

С Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) отново са уредени случаи, при които по силата на закона



някои безработни ще получават по-малко обезщетение



и за по-кратък срок от време. Такива ще бъдат например случаите, при които трудови договори са прекратени по желание на работниците или служителите (по взаимно съгласие, с предизвестие от тяхна страна или да речем са уволнени дисциплинарно, чл.325, т.1 и 2, чл.326 и чл.330 от Кодекса на труда).

Новото тук е, че в подобен режим вече са поставени и държавните служители, чиито служебни правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение (чл.103, ал.1, т.1, 2 и 5, чл.105 и чл.107 от Закона за държавния служител). В такъв режим са и лицата, които са назначени по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи.

Всички тези лица, ако останат без работа, ще получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.

Този ограничителен режим едва ли е оправдан, особено за лицата, работещи по трудови договори, понеже създава едно необяснимо неравенство между тях и всички останали. Нещо повече, докато за държавните служители и работещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Министерството на вътрешните работи осигурителните вноски са за сметка на бюджета, то при лицата, работещи по трудов договор, част от осигурителната вноска (25%) се прави от самите тях.



Неоправдано са ограничени и безработните,



придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. Те също получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца.

За лицата, които са работили на непълно работно време, размерът на обезщетението се определя пропорционално на уговореното време. Естествено е, че в този случай размерът на обезщетението може да бъде по-малък от определения минимален размер в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

По-особен е случаят с безработни, които получават обезщетения за безработица, но междувременно са наети и на работа на непълно работно време. Ако тези хора получават заплата, по-малка от минималната работна заплата за страната (100 лв.), те имат право да продължат да си получават обезщетението до изтичането на определения им срок. Само че ще получават не пълния размер на въпросното обезщетение, а 50 на сто от него.



Срокове за изплащане на обезщетенията



Обезщетенията за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат. Те зависят от продължителността на осигурителния стаж, за период, както следва:



Осигурителен стаж Период за изплащане на обезщетението

До 3 години 4 месеца

От 3 до 5 години 6 месеца

От 5 до 10 години 8 месеца

От 10 до 15 години 9 месеца

От 15 до 20 години 10 месеца

От 20 до 25 години 11 месеца

Над 25 години 12 месеца



Тук ще припомним, че:

- за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата, които се осигуряват от техните работодатели или тези, които са ги назначили. За самоосигуряващите се лица това е времето, за което са внесени осигурителни вноски;

- времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., също се признава за осигурителен стаж.

Според измененията в КЗОО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето:

1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете;

2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;

3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;

4. времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица.

Има и някои други случаи, при които дадени периоди от време се зачитат за трудов стаж (чл.9 КЗОО).

Накрая ще посочим, че обезщетения за безработица, които не са получени по неуважителни причини 3 месеца след последната определена за получаването им дата, остават по сметката на фонд "Безработица".

В следващия материал ще поясним при какви условия се спира и прекратява получаването на обезщетението за безработица