Докладът показва зависимостта между достъпа до трудовия пазар, доходите, стандарта на живот и възможността за социална подкрепа и влиянието на тези фактори върху психическото благосъстояние на хората. Като цяло значителна част от европейците се чувстват социално интегрирани - 86%. Едва 2% от всички твърдят, че са изцяло извън обществото.
Според доклада на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд чувството за социално изключване в една страна е силно зависимо от високата безработица, лишенията, икономическия стрес и социалните контакти. Данните сочат, че хората, които имат по-лесен достъп до финансова и морална подкрепа, както и семейните и хората с деца, се чувстват по-интегрирани в обществото. За всички изследвани страни високите доходи са свързани с психичното благосъстояние. "Това е едно от обясненията защо Македония, Хърватия и Турция, както и страните членки от 2004 г. насам, показват ниски нива на психично благосъстояние", твърди докладът.
22% от българите заявяват, че не са интегрирани в обществото. Единствено Македония е по-зле от нас. Там 28% твърдят, че са социално изключени, и това е най-високото ниво за Европа. В по-голямата част от страните неинтегрираните са под 10%, като най-малък е техният брой в Дания - едва 3%. В някои от развитите страни обаче броят на неинтегрираните хора е доста по-висок от средноевропейския. Такива са Белгия - 15%, Франция - 14%, Великобритания - 12%.
България е с най-лоши показатели в Европа и по други два фактора, които отчитат степента на социална дезинтеграция - възприемането на живота като цяло и степента на лишения. Над половината от българите са съгласни с твърдението, че "животът е прекалено сложен" (52%). Следват ни Македония и Турция с по 38% от гражданите си, които споделят това твърдение. На четвърта позиция е Кипър (36%). От румънците само 23% например намират живота си за сложен.
Най-малко са тези хора в Норвегия - едва 3%, и в Дания - 9%. Интересно, че преди датчаните са естонците - с 8%. В повечето европейски страни над 20% от жителите смятат, че животът е прекалено сложен. 24% от французи, унгарци и чехи и 23% от белгийците подкрепят това твърдение.
Относно степента на лишения България и Турция са с най-високи нива и си делят първото място. По отношение на икономическия стрес отново сме най-зле, но този път в интересна компания - между Ирландия и Великобритания.
Икономическият статус също влияе върху възприемането на социалната интегрираност на хората, заключава докладът. Сред всички категории - заети, безработни и пенсионери, страната ни отново е с най-голям брой хора, които се чувстват социално изключени. Дори при най-благоприятната група - на хората с работа, социалните аутсайдери са повече, отколкото в Румъния и Македония. При безработните нивото на социална дезинтеграция закономерно нараства още повече.
Интересно е разграничението, което проучването прави за социалната дезинтеграция по пол. У нас жените се чувстват по-отхвърлени от обществото спрямо мъжете, като и при двата пола сме с най-влошени показатели в Европа. Изпреварват ни Македония, Хърватия и Румъния.
Дали хората могат да разчитат на финансова и морална подкрепа при нужда също влияе на тяхното усещане за интегрираност в обществото, казват европейските експерти. 42% от българите твърдят, че при спешност могат да вземат пари от семейството, което означава, че ние най-малко можем да разчитаме на роднините си за пари. Във всички останали страни над половината от жителите твърдят, че могат да се обърнат към семейството си, а в Кипър и Гърция процентът е съответно 78 и 76. Съответно най-много българи заявяват, че няма към кого да се обърнат за пари при спешна нужда - 23%. По-зле от нас са само португалците с 30%.
Но при необходимост от морална подкрепа българите не са на дъното на класацията. 57% от сънародниците ни заявяват, че винаги могат да получат разбиране от семейството си. Тук французите са на дъното с 52%. Само 6% от българите заявяват, че няма от кого да получат морална подкрепа. Тук по-зле от нас са хората в Люксембург - 10%, следвани от естонците (9%).
Относно степента на лишения България и Турция са с най-високи нива и си делят първото място. По отношение на икономическия стрес отново сме най-зле, но този път в интересна компания - между Ирландия и Великобритания.
Икономическият статус също влияе върху възприемането на социалната интегрираност на хората, заключава докладът. Сред всички категории - заети, безработни и пенсионери, страната ни отново е с най-голям брой хора, които се чувстват социално изключени. Дори при най-благоприятната група - на хората с работа, социалните аутсайдери са повече, отколкото в Румъния и Македония. При безработните нивото на социална дезинтеграция закономерно нараства още повече.
Интересно е разграничението, което проучването прави за социалната дезинтеграция по пол. У нас жените се чувстват по-отхвърлени от обществото спрямо мъжете, като и при двата пола сме с най-влошени показатели в Европа. Изпреварват ни Македония, Хърватия и Румъния.
Дали хората могат да разчитат на финансова и морална подкрепа при нужда също влияе на тяхното усещане за интегрираност в обществото, казват европейските експерти. 42% от българите твърдят, че при спешност могат да вземат пари от семейството, което означава, че ние най-малко можем да разчитаме на роднините си за пари. Във всички останали страни над половината от жителите твърдят, че могат да се обърнат към семейството си, а в Кипър и Гърция процентът е съответно 78 и 76. Съответно най-много българи заявяват, че няма към кого да се обърнат за пари при спешна нужда - 23%. По-зле от нас са само португалците с 30%.
Но при необходимост от морална подкрепа българите не са на дъното на класацията. 57% от сънародниците ни заявяват, че винаги могат да получат разбиране от семейството си. Тук французите са на дъното с 52%. Само 6% от българите заявяват, че няма от кого да получат морална подкрепа. Тук по-зле от нас са хората в Люксембург - 10%, следвани от естонците (9%).
