Казват, че денят се познава от сутринта. А ние с колегата Варадин къде? Рано-рано в гаражчето на бай Спиро Спирта. За да приключим най-сетне с пустите коледни пенсионерски надбавки.

- Едвам се откопчих от жената - сумти колегата Варадин. - Чавка ли, вика, ви е изпила акъла?

- Хм, че коя ще е тая чавка, дето баш на нас ще ни изпие акъла? Нали тутакси ще се отцепи - фъфля непривично аз, понеже по празниците, когато моичката тръгна да си мие зъбите, й дадох протезите си, пък тя да забрави къде ги е турила...

- Абе, набори - подава ни чашите бай Спиро, - то хубаво, че ми правите сефтето, ама не сте ли подранили малце?

- Знаеш ли какво е казал по този повод един много умен руснак? - поглежда го колегата Варадин, а рутнавите му вежди играят казачок, преминаващ в танц със саби.

- Какво?

- Напиваш се рано сутрин и цял ден си свободен! Това е казал умният руснак.

Бай Спиро гледа, сякаш са му отнели лиценза.

- Ех - въздъхвам авторитетно, - какво велико нещо,уважаеми господа, е свободолюбивият руски дух!

Колегата Варадин обаче не ми дава да се размеквам и отсича:

- Абе, всичко е ден до пладне.

- И точно това му е хубавото - напълно съм съгласен.

- Хубавото е - уточнява той, а рунтавите му вежди рапират, - че виждаме звезди посред пладне.

- Защо мислиш така? - питам.

- Защото, приятелю, по разположенията на звездите, дето ги виждаме по пладне, могат да се правят предсказания.

- Като на Нострадамус ли?

- Досущ.

- Ай стига, бе! - отпивам яко. - Писна ми от предсказания. Аман от ясновидци! Все с нещо ни плашат, пак за края на света говорят. Да съм сигурен, че ще дойде, ще спра да плащам парното, че и данъците, че и...

- Еййй, не се увличай - заканва ми се с пръст бай Спиро Спирта.

- Споко - намигам му и се връщам на темата. - Всъщност било би готино да знаем какво ни чака тая година.

- Аз знам - направо ме хиптозира колегата Варадин.

- Ше излезем ли от кризата? - питам, щото винаги милея за общественото.

- Няма да е скоро - отвръща ми с гробовен глас. - За да излезем от кризата, драги, ще трябва да излезем от кожата си. Което ще рече, че ще трябва да минем през много изпитания. Дето се, вика, през деветте кръга на ада.

- Страшни ли са?

- За някои ще са страшни тия кръгове, но за други ще са приятелски и те ще запазят олимпийско спокойствие.

- С правителството какво ще стане? - гледам го зяпнал.

- Както е тръгнало, тъй ще продължи. Ще се сменят министри - играят ръченица рунтавите му вежди, - ще се сменят като книжни салфетки.

- Е па защо като книжни салфетки?

- Как защо? За да не си омазни народът ръцете от някоя блажна пица!

Бай Спиро Спирта е надал ухо и макар че по природа е изключително фин за професията си човек, най-вулгарно се изпуска:

- Пицка ти лелина, да те перем у пророка!

- Ленина или Сталина - поглежда го строго колегата Варадин, - все тая!

- Добре, Варадине - опитвам се да усмиря положението, - а ти на мене лично можеш ли да ми кажеш нещо хубаво?

- Мога, разбира се, приятелю - усмихва се колегата пророк.

- Кажи, де!

- Една ракия! - казва той.

И се сбъдва пророчеството му.