|
| Днешните пенсионери получават 46% от миналия си доход. Ако статуквото се запази обаче, след 30 години заместването ще е едва 33% от заплатата. Кабинетът се надява с предложените мерки да увеличи към 2050 г. размера на пенсията до 65-70% от миналия доход. |
Освен това минималната пенсия вече няма да е гарантирана от държавата. От фонд "Пенсии" на Държавното обществено осигуряване ще се изплаща само реалният й размер, а допълнението до минималната за България пенсия ще се дава от бюджета след подоходен тест.
Сериозните промени в пенсионната система ще влязат в сила през 2012 г., обяви социалният министър Тотю Младенов. Вчера той огласи предложенията на работната група, която беше натоварена да мисли над промени в пенсионния модел. Министърът обясни отсрочката с необходимостта сега да се съсредоточим върху излизането от кризата и стабилизирането на икономиката.
Повечето експерти в Консултативния съвет по пенсионната реформа са на мнение, че ще е по-безболезнено да се вдигне драстично осигурителният стаж вместо възрастта, призна зам. социалният министър Христина Митрева. Предложението е от 1 януари 2012 г. право на пенсия да се придобива при 40 г. осигурителен стаж за мъжете (сега 37 г.) и 37 г. за жените (сега 34 г.) От 1 януари 2015 г. стажът за жените трябва да започне да се увеличава с по 6 месеца всяка година, докато през 2020 г. се изравни с този на мъжете. В този вариант годините за пенсия остават без промяна, като се запазва и пределната възраст за пенсиониране от 65 г.
Идеята се родила след разчети от НОИ, според които средната продължителност на осигурителния стаж на хората, получили през 2008 г. право на пенсиониране за III категория труд, е 38.5 г. при мъжете и 35.8 г. при жените. "Разчетите показаха, че 57% от мъжете имат над 40 г. стаж. Това означава, че условието може да се изпълни", каза Митрева.
Експертите обмислят и да дадат възможност за хората, които са навършили пенсионна възраст от 60 или 63 г., но не им достигат до 3 години стаж. Те ще могат да се пенсионират, но ще получават с 2.5% по-ниска пенсия за всяка година стаж, която не им достига.
За тези хора обаче отпада една съществуваща сега възможност - да си откупят до 3 години стаж. Занапред откупуване ще е възможно само за годините обучение за висше или полувисше образование. Сега един месец стаж струва 67.2 лв. и съществуват две възможности за откупуване - за висшистите, които могат да го направят по всяко време, и за останалите, които в момента на пенсиониране могат да платят до 3 недостигащи години.
Държавата ще продължи да поощрява и хората, които останат на работа след навършването на пенсионна възраст. Сега всяка година отгоре се брои за 3 при изчисляването на пенсията им. Не е мислено още какъв ще е този бонус от 2012 г. нататък. За осигурителен стаж ще се зачита и времето на неплатения и платения отпуск по майчинство, времето, през което е получавано обезщетение за безработица, както и периодът за наборна служба, както беше и досега.
Вторият вариант за промени е свързан с увеличаване на пенсионната възраст. Първо за жените - с 4 месеца за всяка година от 2012 г. до достигане на 63 г. през 2019 г. като мъжете. А от 2021 г. трябва да започне едновременно увеличаване с 4 месеца на възрастта и за двата пола до 65 г. При този по-плавен вариант ще се искат 37 г. осигурителен стаж.
Експертите са се обединили около предложението от 2012 г. да се изплаща само действителният размер на пенсиите, а всичко отгоре да мине към социалното подпомагане и да се дава след подоходен тест. "Към момента около 480 000 пенсии са приравнени към минималния размер от 136.08 лв. Почти на всички тези лица им се додава. Земеделците например, които до 2009 г. се осигуряваха върху 65 лв., реално трябва да получават около 32-33 лв. пенсия. На самоосигуряващите се, които започнаха да го правят върху доход от 120 лв. и през м.г. той се вдигна на 260 лв., реалната пенсия е около 90 лв. Сякаш малко прекалихме с този солидарен принцип", обясни Христина Митрева.
Категорично съгласие е постигнато и за падане на тавана на новоотпуснатите пенсии през 2012 г., а на старите да расте чрез увеличаване на максималния осигурителен доход. "Но ако ни осъдят в Страсбург, ще трябва да освободим тавана и на старите пенсии", призна Христина Митрева.
Експертите имат консенсус по идеята рискът "старост" да се допълни чрез създаване на целеви фонд към НОИ за подкрепа на политика за дългосрочна грижа за възрастните хора. Парите от него ще се ползват освен за предлагане на услуги на самотни възрастни и за изграждане на домове за стари хора. Идеята е вноската да се дели 50:50 между работодател и осигурен. Сегашните изчисления показват, че тя трябва да е 0.4%.
СТАБИЛНОСТ
Консултативният съвет мисли върху варианти как да се увеличат постъпленията в Сребърния фонд, който беше създаден, за да осигури финансова стабилност на общественото осигуряване в най-тежките години на демографския срив. Очаква се най-малко работещи при най-много пенсионери да има през 2022 - 2028 г. Едно от предложенията е в него да влезе част от държавния резерв след влизането на България в еврозоната. И да се отпушат възможностите за инвестиции на средствата в него. Има и идея 7.1% от личните вноски на осигурените да отиват в задължителното допълнително осигуряване. А пенсиите на родените преди 1 януари 1960 г., които нямат такива вноски, да се гарантират, като дефицитът от първия стълб се емитира в дългосрочни облигации. "Тези облигации ще се изкупуват от пенсионните фондове и когато те започнат изплащане на пенсии и имат нужда от свежи пари, те ще им се възстановят", обясни Христина Митрева.
ДИСЦИПЛИНА
Експертите предлагат още контролът върху трудовите експертни лекарски комисии да мине към НОИ и социалното министерство, откъдето дават парите. Сега тези комисии са към здравното ведомство, а целта на прехвърлянето е да се ограничат злоупотребите с инвалидните пенсии. "От 145 000 през 2000 г. инвалидните пенсии са се повишили до 484 000 през 2008 г. За същия период пенсиите за стаж и възраст са намалели с 15.5%", обясни социалният министър Тотю Младенов.
Държавата ще продължи да поощрява и хората, които останат на работа след навършването на пенсионна възраст. Сега всяка година отгоре се брои за 3 при изчисляването на пенсията им. Не е мислено още какъв ще е този бонус от 2012 г. нататък. За осигурителен стаж ще се зачита и времето на неплатения и платения отпуск по майчинство, времето, през което е получавано обезщетение за безработица, както и периодът за наборна служба, както беше и досега.
Вторият вариант за промени е свързан с увеличаване на пенсионната възраст. Първо за жените - с 4 месеца за всяка година от 2012 г. до достигане на 63 г. през 2019 г. като мъжете. А от 2021 г. трябва да започне едновременно увеличаване с 4 месеца на възрастта и за двата пола до 65 г. При този по-плавен вариант ще се искат 37 г. осигурителен стаж.
Експертите са се обединили около предложението от 2012 г. да се изплаща само действителният размер на пенсиите, а всичко отгоре да мине към социалното подпомагане и да се дава след подоходен тест. "Към момента около 480 000 пенсии са приравнени към минималния размер от 136.08 лв. Почти на всички тези лица им се додава. Земеделците например, които до 2009 г. се осигуряваха върху 65 лв., реално трябва да получават около 32-33 лв. пенсия. На самоосигуряващите се, които започнаха да го правят върху доход от 120 лв. и през м.г. той се вдигна на 260 лв., реалната пенсия е около 90 лв. Сякаш малко прекалихме с този солидарен принцип", обясни Христина Митрева.
Категорично съгласие е постигнато и за падане на тавана на новоотпуснатите пенсии през 2012 г., а на старите да расте чрез увеличаване на максималния осигурителен доход. "Но ако ни осъдят в Страсбург, ще трябва да освободим тавана и на старите пенсии", призна Христина Митрева.
Експертите имат консенсус по идеята рискът "старост" да се допълни чрез създаване на целеви фонд към НОИ за подкрепа на политика за дългосрочна грижа за възрастните хора. Парите от него ще се ползват освен за предлагане на услуги на самотни възрастни и за изграждане на домове за стари хора. Идеята е вноската да се дели 50:50 между работодател и осигурен. Сегашните изчисления показват, че тя трябва да е 0.4%.
СТАБИЛНОСТ
Консултативният съвет мисли върху варианти как да се увеличат постъпленията в Сребърния фонд, който беше създаден, за да осигури финансова стабилност на общественото осигуряване в най-тежките години на демографския срив. Очаква се най-малко работещи при най-много пенсионери да има през 2022 - 2028 г. Едно от предложенията е в него да влезе част от държавния резерв след влизането на България в еврозоната. И да се отпушат възможностите за инвестиции на средствата в него. Има и идея 7.1% от личните вноски на осигурените да отиват в задължителното допълнително осигуряване. А пенсиите на родените преди 1 януари 1960 г., които нямат такива вноски, да се гарантират, като дефицитът от първия стълб се емитира в дългосрочни облигации. "Тези облигации ще се изкупуват от пенсионните фондове и когато те започнат изплащане на пенсии и имат нужда от свежи пари, те ще им се възстановят", обясни Христина Митрева.
ДИСЦИПЛИНА
Експертите предлагат още контролът върху трудовите експертни лекарски комисии да мине към НОИ и социалното министерство, откъдето дават парите. Сега тези комисии са към здравното ведомство, а целта на прехвърлянето е да се ограничат злоупотребите с инвалидните пенсии. "От 145 000 през 2000 г. инвалидните пенсии са се повишили до 484 000 през 2008 г. За същия период пенсиите за стаж и възраст са намалели с 15.5%", обясни социалният министър Тотю Младенов.
9) (*) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.
Както беше казал Батюшка Сталин Жить стало лучше, жить стало веселее
Смело и компетентно.
