Сто и осем килограма съвършенство, издигащо се на метър и шейсет и пет над земята - не, такава хубава жена и в мъжкото списание "Плейбой" няма, проверявал съм няколко пъти.

Иначе обаче си е звяр. Ето, казах й като на човек:

- Вземи, та нарежи малко кисело зеле, ма!

Обаче тя не, щяла да изпусне любимия си турски сериал, а положението около Намезие било трагично, та да си го нарежа сам. Намразих още повече турците и жена си, пък захванах да кълцам зелето собственоръчно.

- Жени, можеш ли да се оправиш с тях! - каза баджанакът откъм масата.

Хич не му отговорих, щото той води кльощавата сестра и много ми завижда.

Чак като сложих в средата на мушамата чинията и шишето с гроздова по два и двайсет литъра (в Дания такъв еликсир няма!), го попитах:

- Кажи сега честно, ние с тебе ще ходим ли в Дания да берем грах, тикви и ягоди, или няма да ходим?

- Ще ходим бе, баджанак!

- Добре! - и сипах по чашите - А наздраве тогава!

Отпихме както си му е редът и захванахме да обмисляме начинанието.

- Дали не са променили заплащането? - подхвърлих като отправна точка.

- А, не - подскочи баджанакът, - онзи ден пак пишеше във вестника, че заплащането в Дания е най-високото за селското стопанство в Европа!

- Петнайсет евро на час - пресметнах, - значи към 50-100 евро дневно. Абе ей, аз за 50-100 евро на ден човек убивам, та дори и грах, тикви и ягоди бера, ако се наложи!

Пихме по този случай.

- Баджанак, във вестника пишеше, че има изискване берачите да владеят английски език добре.

Аз не владея английски език добре, аз и зле не го владея, обаче окото ми не мигна:

- Нали уж можело няколко кандидати да отидат с един, който знае езика, преводач един вид, макар че кажи ми ти на мене,баджанак, за какво ти е преводач за граха, тиквите и ягодите, лакардии ли ще им разправяш или ще ги береш?

- Ще береш, баджанак, то е ясно.

- Ясно е за нас с теб, обаче ония са датчани, можеш ли да излезеш с тях на глава, особено като не знаеш ни дума английски?

- Не можеш, баджанак, значи трябва да намерим преводач. Аз, ти, булките - правим група, само намираме някой, дето знае английски и сме готови.

Успокоихме се, пийнахме пак.

- Да ти кажа честно, баджанак, това с брането не ме влече, 50-100 евро на ден ме влекат много, обаче брането не ме влече, просто не ми е присъщо, така да се каже - споделих чистосърдечно.

Баджанакът кимна разбиращо, успокои ме:

- И аз съм така, баджанак. Добре, че датчаните са разбрани и позволяват на няколко души берящи да има един неберящ.

Застанах нащрек:

- Само че кой ще е този неберящ, питам аз?

Баджанакът резервирано замези.

- Аз ли ще съм този неберящ или филанкишията? - продължих.

- Мисля, че нищо не им струва на датчаните да позволят на един берящ да има няколко човека неберящи, това тях нищо не ги бърка, важното е грахът, тиквите и ягодите да се берат, нали така? - разсъди баджанакът.

Оцених думите му:

- Тогава ние четиримата с още някой знаещ английски и с един берящ такава хубава групичка ще заформим, че ми иде да запея!

- И на мен ми иде да запея! - викна баджанакът.

И запяхме, а съседите задумкаха по стените в такт...