|
| *** |
Учебната програма все пак трябва да се спазва, нали така?
Та влезе в клас Маринова и видът й беше дотолкова странен и дори разтърсващ, че всички виновно изключиха телефоните си. Отиде бавно физичката до прозореца, обхваната от тежка замисленост, хвърли поглед към вечерна София, след това се обърна към стъписания клас и с неочаквано драматичен глас, попита:
- Ученици, какво вали навън? Вгледайте се добре и преценете!
Обърнаха подрастващите глави към природното явление - снегът валеше бавен, едър и величав, покриваше клоните на дърветата, въртеше се в светлината на уличните лампи...
Първа вдигна ръка Никол:
- Навън вали хаш две о, която под въздействието на ниските температури се превръща в лед и пада на земята във вид на сняг...
- Друго, деца, друго!
Всички изтръпнаха! Госпожата по физика им казва "деца"! И то с този грамофонен глас? Вдигна глава Иван:
- На хашдвеото му действа земното притегляне, което според законите на Нютон ги кара да се движат равноускорително към земята...
- Не, ученици, не! Вгледайте се в снежинките! Забележете как те сякаш танцуват във въздуха!
Изправи се Йоана:
- На снежинките им действа освен земното притегляне и силата на вятъра и поради това те не се движат в права линия, а описват криви такива!
- Да, това е вярно, но, ученици, забележете как снежинките сякаш искрят в светлината?
Вдигна ръка Венелин:
- Според закона на Хюйгенс светлинните лъчи попадат в снежинките и се пречупват и поради това приличат на искри...
Въздъхна госпожа Снежана Маринова, помълча печално, дори въздъхна:
- Разбира се, законът на Хюйгенс! Но все пак вгледайте се ученици, помислете за неспирния закон на времето, как в такъв сякаш идващ от вечността сняг, милиони хора преди вас и милиони хора след вас ще си спомнят детството и, пленени от красотата на подобни зимни вечери, ще стават по-добри?
След дълга тишина ръка вдигна Мишо Майкъла:
- Значи за потока на времето говориха вчера в прогнозата за времето. Всичко това става поради циклон над Адриатическо море...
Въздъхна романтичната физичка, помълча край прозореца, после забързано се върна зад катедрата. Вина и упрек я обзеха - как позволи, ей така, поради снега, внезапно да й се прииска да си поговори с всички тези млади хора, дето сега стъписани и дори уплашени мълчаха, да им каже нещо за снега, който и тя е гледала като дете, който и техните деца след години, когато нея отдавна вече няма да я има, ще гледат с широко отворени очи... За доброта и прошка й се искаше да говори... За вечност и красота, за идеали и саможертва, за любов и раздяла, за вярност и чест...
- Законът на Бойл-Мариот ... - заговори с познатия си остър глас госпожата по физика. - Или както го наричат закона за идеалния газ...
И всичко си отиде на място - Калина на последния чин извади огледалце, за да поработи над грима си, Мариан включи телефона си, за да си изчука среща с Арабел от Х "А", Фильо отпи от бирата, дето си я носеше в чантата...
Стана вече дума - учебната програма трябва да се спазва! Трябва наистина да си нещо не на себе си, та да захванеш да говориш за вечност и идеали в днешното българско училище!
