Наскоро почина майка ми. Тя има две сестри и живи родители - мои дядо и баба. Аз наследник ли съм на дядо и баба, или цялото наследство остава за моите лели - сестрите на майка ми?

Живко П., София

Българското наследствено право познава т.нар. наследяване по заместване. Според чл. 10 от Закона за наследството низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват по закон от своите низходящи без ограничение на степените. С други думи, законът установява възможност низходящите на починалия наследник да го заместят в наследяването по закон и да получат дела, който починалият би получил, ако е бил жив при откриване на наследството.
Тази хипотеза важи както за децата, така и за внуците и правнуците на починалия.
Тук трябва да бъдат последователно отбелязани няколко важни неща. Първото е, че в конкретния случай задаващият въпроса става равноправен потенциален наследник заедно със сестрите на починалата си майка - неговите лели. Тук става дума за наследяването по закон. Защото може да има част от това наследство, с която наследодателят да се е разпоредил преди смъртта си чрез завещание или дарение.
Според чл. 5 от закона "децата на починалия наследяват по равни части". Това означава, че при въпросната хипотеза заместващият заедно с лелите би наследил по равно - по една трета.
Освен това заместващият е пълноправен наследник и има всички права на наследяването по закон, включително и да предявява съответните искове.
Има изрична норма, според която, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл.29 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Законът предвижда изрично, че ако наследник с право на запазена част не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, то той може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Това става с иск пред съда. Този иск може да бъде предявен и от наследяващия по заместване.
Наследяването по право на заместване се допуска за всички низходящи на починалия преди наследодателя, като заместването става без ограничение на степените. Член 10, ал. 2 от закона допуска заместване да се извършва и по съребрена линия за починалите преди наследодателя негови братя и сестри. Те обаче могат да бъдат заместени само от своите деца или внуци.
Заместване се допуска и за недостойни за наследяване. Това означава, че ако примерно по някаква причина починалият е бил обявен за недостоен да наследи своя баща или майка, неговите деца го заместват като пълноправни наследници.
Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
Хипотезите за недостойните важи и за хипотезата на заместване при сестрите и братята.
Във всички останали случаи наследяването по заместване не следва да се допуска. Например ако заместването е по възходяща линия. То просто не е възможно. Не се допуска и заместване при завещание, освен ако няма изрична воля на завещателя.
С тълкувателно решение на Върховния съд бе изяснена една спорна хипотеза. Така бе определено, че нямат право да наследяват по принципа на заместването съребрени роднини от III до VI степен - низходящите на лели, първи братовчеди и др. Това право имат само децата и внуците на сестри и братя.
Има и още една относима към разсъжденията разпоредба, която за съжаление има значение в неприятни ситуации в живота - например бедствия, катастрофи. Така според чл.10 "а", когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.