|
| *** |
- Мога, бе, нямаш проблем - той запали пура, замириса на пари. - Ама защо аз да правя курсове?
- Оказа се, че вие сте най-подходящият специалист. Работите с хора и с пари, досега няма случай човек да не ви е издължил съответните пари, справяте се блестящо при конфликти. А на нас точно такива са големите ни болки - споделих, - конфликтите с някои данъкоплатци, криенето на доходи, неплащането на дължимите данъци. Научете ни как да се справяме, моля ви!
- Готово! - той се заклати на стола, струващ колкото планираните приходи от местни данъци и такси през първото тримесечие - Значи, ще държите изкъсо данъкоплатците. Като дойде някой в данъчното, ще му кажете "Снасяй за дрогата, боклук"!
- Те идват да плащат данък.
- Значи им казвате "Снасяй за данъка, боклук!"
- Обаче това "боклук"... Не е уместно за данъчните служители... - вметнах плахо. - А и това "снасяй"...
- Значи трябва да им казвате "Плащай данъка, гражданино".
- Ние точно така им казваме.
- Обаче те не плащат.
- Не плащат.
Той щедро пухна пурен дим:
- Тогава се връщаме на моето. Ще викате "Снасяй за данъка, боклук!"
- "Снасяй за данъка, боклук" - опитах.
- "Снасяй данъка, боклук!" - прогърмя той.
- "Снасяй за данъка, боклук!" - изврещях и добавих отвътре ми: - Ще ти зашия ушите с телбода!
- А така, я как можеш - зарадва се той. - Обаче има още. Ако някой не си даде при вас данъчна декларация, вие няма да знаете какъв данък дължи.
- В такива случаи налагаме глоби.
- Абе глоби. Нали искаш да те науча какво да правиш - той тръсна снежнобялата пепел, нежно, сякаш погали новородено питбулче и продължи: - Някой като не си подаде данъчната декларация, набутваш го в багажника на бавареца, караш го извън София, връзваш го на дърво и го държиш там, докато не си подаде декларацията.
- В данъчното нямаме лимузина.
- А какво имате?
- Имаме една карта за всички линии на градския транспорт, който има да върши работа някъде, я взима.
- Тогава го качвате на автобуса и го закарвате извън София.
- С автобуса? Както е вързан с въже и е с лепенка на устата? - позволих си съмнение.
- Е какво? - бе въпросителен и той.
- Пътниците ще реагират - обясних.
- Ще му нахлузите отгоре един голям чувал да не го гледат. Абе кой ще реагира, аз що народ съм изпонавързал по дърветата на Витоша, никой копче не ми е казал!
- Добре, ще опитаме и това. А който не иска да си плати дължимия данък?
- Слагате му бомба под колата, аз така правя и много помага. Хвръкне му във въздуха джипът кат канарче и веднага снася парите.
- Много от нашите длъжници нямат коли.
- Е-е, излагате се! Ще си подбирате длъжниците!
Засрамих се:
- Нямаме право, длъжни сме да караме поред.
- Хубаво, тогава ще му гръмнете на длъжника обувките. Отива той в антрето да се обуе, посяга, обаче "бам" - обувките му хвръкват във въздуха! Веднага ще дотича по чорапи да снася при вас.
- Обнадеждихте ме, господин Пъпешов! - споделих.
- А така, горе главата. Ще ви науча на всички ишерети, нямате вече проблеми! - усмихна се той. И добави сериозно - Хайде сега, снасяй!
- Моля?!
- Ти какво си мислиш, че ще ви уча ей така, защото си висшист? Снасяй за първия урок!
- Господин Пъпешов, ние сме данъчни, ние не даваме, ние само взимаме.
- Тогава това ти е вторият урок - как се дава! Снасяй, да не яхнеш пластичния взрив.
Изпита по втория урок взех с отличен...
