Не мога да ги разбера разни наплюнчени либералчета!

Обяснявам им, че принципиалните житейски случки се случват по принципа на махалото. Крайно дясно - крайно ляво, крайно ляво - крайно дясно. Днес властникът е горе, утре е долу. Днес мадридският пилигрим е началник на Бойко Борисов, утре Бойко Борисов е началник на мадридския пилигрим. Последните ще бъдат първи, нали, в Библията май го пишело! Щом днес Монтеки трепят Капулети, утре Капулети са длъжни да трепят Монтеки. Това не го пише в Библията. Днес ако някой те псува, утре ти го псуваш, та верицата му разплакваш. И така нататък до не знам кога.

Това е. Нарича се "Махалото на живота".

Йок, не било "Махалото на живота", било "Махалото на простотията".

Разбира им простата обща култура от простотия!

Ето, по тоталитарно време махалото се бе опнало в едната крайност. След регионалната победа на световната демокрация естествено трябваше най-решително да го засилим в другата крайност.

Тогава само по бригади пращаха насила ученици и студенти. Всяко лято, всяка есен, експлоататори социалистически фактически. Лагери, лагерни огньове, дирижирани песни "Ясна вечер спуска звезден кош, лека нощ другари, лека нощ, в лагера любим, с песни да заспим..." Ала-бала, "любим" трънки, че и "другари", а, вълците в гората са им "другари"! Дисциплина, рапорти под строй, ай сифон, бе, за какво студувахме по митингите, тоест си ляхме кръвта за тази свобода! Сега кротинг го даваме, децата свободни, кеф им секс по дискотеки, кеф им да се друсат, кеф им да си правят кефа!

Преди демокрацията милиони марксисти маршируваха по родната земя. Карфица да хвърлиш, марксист ще боцнеш. След демокрацията, оппа, милиони антимарксисти. И те маршируват по родната земя, милите. Пък това за карфицата да не ви го разправям, няма нужда. А така всъщност! Така трябва да бъде! Нищо, че и едните, и другите от Маркса въобще не вдяват.

Руският език бе задължителен. Колкото аборигенския език. Което, от където и да го погледнеш, не беше хубаво - щото да не сме руска колония! И аман от подобни източни крайности! Сега летим към прогресивните западни крайности. Искаме английският да стане задължителен. Правилно! И само той, няма смисъл от българския, те туземците и без това не го учат.

Бива ли да има на света подобни катастрофални наивници!

Великите нации уважавали всички знаци и символи на своето минало, викат, и ги пренасяли през настоящето към бъдещето. К'ви велики нации са ги патили тия наивници, Божке, ние първо нация въобще да станем! Културните паметници, викат, трябвало да бъдат запазени и дори реставрирани, щели да бъдат "илюстрации" на отминалата епоха за следващите поколения. К'ва епоха, бе, тоталитаризмът да не ви е "Божествена комедия"! К'ви илюстрации, бе, монументите на средногорските шумкари да не са ви графиките на Гюстав Доре! Тоталитарните атрибути - на Суходолското сметище! Отлитаме рубинени звезди, очукваме гипсови чукчета и сърпчета, взривяваме мавзолеи. Мраморни паметници трошим, бронзови влачим за вторични суровини, айде чупката!

Градовете и улиците ще преименуваме, аман от комунистически имена! И от всякакви имена аман! Демократизирахме Толбухин, Михайловград, Мичурин, Станке Димитров. Консервативното население на Димитровград и Благоевград предпочете да живурка скотски в селища с тоталитарни имена! Позор, ама к'во да се прави, съзнанието вече идва по-бавно от битието.

На булевард "Георги Димитров" ще му ковнем табелки "Мария Луиза" (щото Марчето е допринесло много, да знаете, такъв принос, бабачко, голяма роля има за развитието на родината!). Улица "Комунистически манифест" ще е улица "Капиталистически манифест", "Червен изгрев" ще е "Син залез", "Вертикална" ще е "Хоризонтална", "№ 45" ще е "№ - 45".

Като ще го размахваме, да го размахваме като хората!

Като ще е "Махало на живота", рошаво да е!